Оттук нататък посветеният е длъжен вече да спазва строг пост и пълно въздържание.
Вече мога да продължа с Требника, неговата Четвърта част е - „Молене при различни случаи“.
Тук се дават полезни съвети при какви случаи и обстоятелства човек е редно да се моли - например - когато е на опасно място, когато му предстои пътуване, когато пие вода и т.н. Съветите се отнасят главно за непосветените, защото посветените катари, както беше и с богомилите, са длъжни да се молят по седем пъти на ден. Изискването за използването на конкретна молитва също вече ни е познато - само „Отче наш“ и формулата:
„Да се поклоним на Отца, на Сина и на Светия Дух“.
Идва последната Пета част на „Требника“ - ,Духовно кръщение на болен вярващ“.
Тук се предвижда изповед, опрощаване на греховете, както и даване на „Consolamentum“, особено ако болният е на смъртно легло, като освен „Отче наш“ се казва и формулата:
„Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички нас.“
Ще приключа това изложение като спомена изискването, което въвеждат катарите - всяко събиране на катари трябва да завършва с:
„Adoremus, Patrem, et Filium et Spiritum Sanctam“ („В прослава на Отца и Сина, и на Светия Дух“).
Ред е сега да очертая и някои основни моменти от езотеричните вярвания на катарите, защото и тук сходствата ще бъдат очевидни. Напълно в духа на Богомилското Учение основната цел на посветените катари е да добият Ангелска същност като тази на Исус Христос. И за тях човек има три тела:
- Материално - физическото тяло - дом на Душата.
- Духовно - Душа - дом на Духа.
- Божествено - Дух, Искрата Божия.
Единствено чрез посвещение, чрез „Consolamentum“ е възможно Възкресението на Вечното Небесно Тяло - затворената в материята Душа да бъде освободена и да се завърне в своя Небесен Дом при Божествената Същност. Задачата на всеки посветен си остава овладяването на Енергиите и техните трансмутации, и на първо място - превръщането на отрицателните сили в себе си в положителни. Посветените катари развиват познатите ни вече „магически“ способности. Най-същественият момент в Богомилското Учение - за силата и Енергията на Любовта - го намираме и у катарите и албигойците - Синът Божий това е Енергията на Любовта.
И при катарите войната и смъртното наказание са отречени - нещо, считано за ненормално в Средновековна Европа.
Що се отнася до строежа на катарската и албигойската общности и тук няма нищо ново - имаме „слушатели“ (това са „оглашените“ при богомилите), „вярващи“ и „избрани“ или „съвършени“, които са водачите на обществата. Католическата църква ще нарича първите „свещеници“ или „презвитери“, а съвършените съответно - „епископи“, (което съответства на богомилското „Дедец“). Катарският епископ обаче е само „Primus inter Pares“ („Пръв сред Равни“). Вярно, че същите думи се казват и за папата, но точно тук е разликата - при катарите и албигойците това определение има напълно реален смисъл, защото няма установена твърда йерархия, точно както и при богомилите. И тук авторитетът на съвършените се дължи не на заемани постове, а на тяхната безупречна репутация и духовна сила, но за обикновените хора те са като светци. И при катарите и албигойците жените са напълно равноправни - и социално и духовно, и могат да се, издигат до „съвършени“, защото:
„Най-важната част е Душата, а тя е еднаква и при мъжете и при жените.“
И още едно познато твърдение - за това кой е Исус Христос. Катарите казват така:
„Не е възможно Добрият Бог да изпрати който и да било от своето царство в грешния материален свят при Лошия Бог. Следователно Исус е нещо като фантом, прилича на човек, но в същност е нематериален.“
Според съвършените Римокатолическата църква почита „погрешния Бог“, онзи, който е създал грешния материален свят, затова заключават те:
„Католическата църква е Църква от Вълци“
и те я отричат заедно с цялата й йерархия. И това звучи много познато.
Съвършените вярват в прераждането и кармата, но за разлика от богомилите те вярват, че може да има прераждане и в животни, и това е още едно основание за тях да не ядат месо.
Тук се налага да направя едно много важно уточнение - за използването на думата „съвършен“. Самите катари я употребяват, само когато говорят за своите „избрани“, католическата църква обаче влага съвсем друго съдържание - тя я използва в смисъла на „съвършени еретици“ в разпитите на Инквизицията и много внимава да не става и най-малкото съпоставяне с думите от Евангелието на Матей (19:21):