„И Исус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене“,
защото за католическата църква е кощунствена дори мисълта да се оприличава някой от „еретиците съвършени“ с онези, за които говори Исус Христос, за църквата всички висши катари и албигойци са „лъжепророци и вълци“.
На това обвинение катарските съвършени отговарят така:
„Ние сме бедните на Христа, които нямат свой дом и странстват от град на град като овци сред вълци, и сме преследвани, както бяха апостолите и мъчениците, независимо, че водим живот свят, постоянстваме ден и нощ в пост, въздържание и молитви и със своята работа си доставяме необходимото за живот. Ние изтърпяваме всичко това, защото не сме от този свят...“
Не звучи ли като думите на поп Богомил, които вече цитирах, казани преди повече от век? Да чуем и по-нататък, обръщението на катарите към католическите свещеници:
,,Фалшиви апостоли, вие, които преследвате само личните си интереси, водите и себе си и вашите следовници встрани от правия път... За различията между нас и вас Христос е казал: „По плодовете им ще ги познаете“. Нашите плодове се състоят в следване на стъпките на Христос“
Критиката им към католическите свещеници става и още по-ожесточена и звучи почти като думите на Презвитер Козма, отправени към българските свещеници, които цитирах. Ето какво казват катарите:
„Някои от енорийските свещеници дори не си прекъсват лова, за да отидат в църквата и да извършват тайнствата... други са откровено неморални, като капелана на Рю-ен-Вал (Rieux-en-Val), който заживя с една жена от селото, след като тя уби мъжа си, други, за да си нямат неприятности, поддържат приятелски отношения с еретиците и дори присъстват на техните церемонии. Никой от тях не може обаче да разполага и с частица от респекта, който получават еретическите водачи за чистота на техния живот или за силата и ефикасността на техните проповеди.“
След всичко казано дотук, мисля, че ще е излишно да привеждам още доказателства, макар че такива не липсват, за пълното сходство във вярванията и ритуалите на богомилите с тези на катарите и албигойците. Те наистина са „една кръв“ и вярвам, драги читателю, ще се съгласиш, че имам пълното основание да използвам за всички тези „добри хора“, „чисти хора“, „истински християни“ и т.н. една единствена характеризираща ги дума - богомили!
И за да завърша тук разказа за веруюто на катарите и албигойците, ще прескоча за момент малко напред във времето, когато в края на 12-тия и началото на 13-тия век настъпва схизма и в дуалистичните течения - те се разделят на радикални (крайни дуалисти) и умерени (това са преките последователи на богомилите). Вече споменах за едно такова разделение в България по времето на цар Самуил, когато Драговищката църква под влиянието на павликяните приема крайния дуализъм. Сега това се случва и в Италия с катарската църква на Десенцано, която се превръща в истинска крепост на крайния дуализъм. Само да припомня - при умерения дуализъм имаме Троицата - Отец, Луцифер и Христос, като царството на Луцифер/Сатаната е ограничено, то ще има неминуем край и след него идва царството на Любовта, докато при крайния дуализъм Луцифер произлиза непосредствено от извечното зло и като Бог на Злото той е вечен, а Добрият Бог просто съществува редом с него; при едните има надежда в бъдеще, при другите няма. Катарите на крайния дуализъм от Десенцано издават своя книга. През 1250 година викарият на катарския епископ в Десенцано написва трактат - „Liber de duobus principiis“ („Книга на двата принципа“ или „Книга на двете начала“), нещо като версия на „Тайната Книга“, където излага принципите на крайния дуализъм. Заглавието й ясно показва характера на вярванията им и се превръща в трактат на радикалния дуализъм. Разривът се дължи на опита на катарите от Десенцано да наложат един доста по-консервативен и по-буквален прочит на библейските пасажи.
Тук веднага се налага да подчертая, че тази „схизма“ въпреки всичко е само един външен белег, докато езотеричната същност на Учението си остава неизменена.
А ето и нещо много любопитно - патарените (умерените дуалисти), пак в Италия, като приемат, че Исус Христос не е умрял на кръста, започват да го отъждествяват и възхваляват като Архангел Михаил. Тази почит се разраства особено много след „чудесата“ в Монте Сант’Анджело в Южна Италия, където според легендата самият Архангел Михаил се явявал неколкократно и спасявал хората от близкото селище от беди и болести и накрая сам осветил една пещера, която Той искал да се превърне в място за поклонение. Легендата разказва, че когато местният епископ, на когото Архангел Михаил се явил на сън и му открил намеренията си, отишъл в пещерата, намерил там вече готов подреден олтар - маса, покрита с пурпурна покривка и голям кристален кръст върху нея, а пред масата имало огромен отпечатък от стъпката на самия светец. Въпреки че патарените, точно както и богомилите, не признават други светци, тук те започват да почитат Архангел Михаил и пещерата, защото това е единственото място, осветено директно от светеца без намесата на свещеници, т.е. там има директна проява на Божествената Същност. Това място е много популярно и днес и се посещава от хиляди хора от цял свят.