Замъкът Фоа
Там е нейният брат Раймон-Роже граф де Фоа, който е дясната ръка на графа на Тулуза - Раймонд VI. Есклармонда се отдава на усилена духовна работа и в 1204 година получава посвещение във Фанжо. „Consolamentum“ е извършен от катарския епископ Жилабер де Кастр в присъствието на брат й Раймон-Роже. Този момент е началото на нейната направо апостолска дейност - и по мащаб, и по идеи. Започва с дома си в Памие, наречен „Кастеллар“, който нейният брат построява за нея - превръща го в трудова община, следвайки катарското верую за необходимостта от ежедневен труд. Там работят много хора - и то като свободни! Трудовата й дейност е съчетана и с много работа „над себе си“ - чете не само Евангелията, но и всякаква теологична и езотерична литература; развива гадателски способности и ги прилага в помощ на хората; наред с това участва в теологични дискусии между катари и католици, наричани тогава „асамблеи“; започват да я наричат Есклармонда Учената; неуморно разяснява, пропагандира Учението и привлича много жени за катарското общество, по нейно време жените членове са повече от мъжете. Сега вече Есклармонда може да се развихри - със свои пари открива училище за млади момичета, нещо нечувано и немислимо в Средновековието, но напълно в духа на Богомилското Учение, устройва работилници за обучение в различни занаяти, създава приют за бедните, организира няколко болници в областта, предлага утеха и гостоприемство на всички, които пристигат при нея, а те стават все повече и повече от цяла Европа...и остават с месеци, а когато назрява войната (Албигойския кръстоносен поход) тя подготвя приют за първите жертви, после заедно с жената на брат си - Филипа - устройва в Пиренеите „дом за Съвършени“, където да приютява застарелите съвършени щом достигнат възрастта, когато вече не могат да обикалят и да проповядват от град на град (съвършените не притежават нито имущество, нито дом).
Но може би най-голямото й постижение е замъкът Монсегюр. Есклармонда решава да го възстанови, но като го преустрои напълно. Тя е вече толкова дълбоко запозната с езотеричната страна на Богомилското Учение, че решава да превърне крепостта в храм на Слънцето... и го прави - дава голяма сума пари на своя васал Раймон де Перей и кани няколко съвършени богомили, под чието ръководство крепостта се превръща в Пентаграм, в перфектна слънчева обсерватория и в още много неща, на които ще отделя специално внимание по-нататък, засега ще кажа само, че Есклармонда става пазителката на „Светия Граал“ в Монсегюр.
Тя не доживява до последните героични дни на митичната крепост, умира през 1225 година, носеща до последно в себе си „онзи поглед в очите на папа Никита“...И стигаме до мита за нея.
Наричат я Есклармонда Велика, смятат я за преродената Макрина (Михаил Унгарец), хората я боготворят, трубадурите я възпяват в поемите си. В своята песен Гийом Монтанагол я нарича
„дамата, която дарява светлина на света“
Всички слушатели в цял Лангедок знаят за кого се отнася и повтарят след трубадура:
„който се обърне към вас, не ще го достигне зло“,
защото ,,Es clara е munda“, което на окситански означава „Светлина на света“.
Ако повярваме на „Знаците на Агни йога“, където се казва:
„В легендата се изразява волята на народа. Не може да се назове нито една лъжлива легенда“
лесно ще повярваме и на овчарите от областта, когато разказвали, че преди да напусне тази земя, Есклармонда размахала ръце над свещената планина Монсегюр и планината се разтворила, за да скрие в недрата си „Светия Граал“ и тогава самата тя се превърнала на бял гълъб и отлетяла във Вечния си дом, където Слънцето никога не залязва...
И до днес се разказва легендата за белия гълъб от Монсегюр - Есклармонда де Фоа.. .
Гълъбът Есклармонда де Фоа
Сега се пренасяме в най-голямата и влиятелна богомилска/ катарска община –