За богомилите от „уста на ухо“

ОБЩИНАТА В ТУЛУЗА.

Богомилството не е просто една религия, а цяла философия както езотерично-духовна, така и социално-етическа и битово-житейска. Споменах в началото, че богомилите идват, изпратени от Всемирното Бяло Братство със специална мисия - да създадат държава от нов тип. В България не успяват заради гоненията, след това заради Византийското робство, а накрая и заради процеса на Борил срещу тях (ще стане дума за него). Тук във Франция обаче, в графство Тулуза успяват, макар и не в степента, в която биха искали. Единствено тук в онези времена проличава и каква е социалната философия на Учението, затова си заслужава да се кажат повече думи за това.

Още по времето на Раймонд IV (1093-1105) граф на Тулуза Богомилското Учение намира в Тулуза радушен прием, Раймонд не просто го закриля и толерира, ами проявява и личен интерес към него. Това не остава незабелязано от папата, но действия срещу него не се предприемат, защото Раймонд IV става участник в Първия Кръстоносен Поход и по-точно в прочутия „Поход на Принцовете“ през 1096 година. След него Раймонд V (1134-1194) подновява за кратко преследванията на богомилите/катарите, но истинският разцвет на Тулуза настъпва по времето на Раймонд VI граф на Тулуза (1194-1222).

Тулуза е разположена в плодородна земя и затова често е прицел на апетитите на северните барони във Франция, а и на арагонските графове на Барселона. Раймонд VI се сродява с Арагонската династия (жени се за Елеонора Арагонска, дъщерята на крал Алфонс II) и си осигурява спокойствие от юг, северните барони още не са се организирали срещу него, а поотделно те не представляват сериозна заплаха.

Тулуза се превръща в третия по значение град в Европа след Рим и Венеция, като по времето на Раймонд VI градът изживява подем, на който и Ренесанса може да завиди - графът е блестящ велможа и воин, но наред с това и голям покровител на всички новости на епохата. Под негово ръководство Тулуза изживява и културен, и социален възход. Процъфтяват науката и архитектурата, градът става известен с „най-красивите сгради“, отваря се и университет, където се преподават алхимия, астрология и кабала. Прославят се и местните тъкачи, чийто гоблени се търгуват из цяла Европа, търговията процъфтява, културата също, самият граф пише стихове, провеждат се дори периодични съревнования на трубадури. Дейността на Есклармонда за разкриване на училища, болници и приюти в графството не остава изолирана, още повече, че нейният брат Раймон-Роже, както вече стана дума, е дясната ръка на Раймонд VI.

План на Тулуза 2

Но това, което най-съществено отличава Тулуза от всички други градове по негово време, е характерът и структурата на местната власт. Точно тук се проявява влиянието на Богомилското Учение. Граф Раймонд VI не просто закриля отново богомилите. Той се запознава подробно с техните вярвания и идеи, които го привличат точно с новаторските си и съвършено нетрадиционни за времето си решения не само в духовен план, но и по отношение на обществените въпроси. В графството е дадена пълна свобода на гражданите за движение и труд, а селяните са напълно свободни (!!!), няма го крепостното право на Средновековна Европа. След това - всички в графството са равни по отношение на възможностите за издигане и получаване на постове, няма го бетонираното съсловно разделение, в Тулуза всички обществени слоеве са равни и единствено от способностите на всеки отделен човек зависи неговото по-нататъшно развитие, прилага се принципът на богомилското обучение за развиване на уникалните индивидуални способности на всеки. Аристократите нямат гарантирани, запазени само за тях привилегии, всеки човек с качества може да се издигне. Ценят се високите рицарски добродетели - преданост, доблест, чест. В това отношение самият граф е ярък пример. Така се реализират два от принципите на Богомилството - Свободата и Равенството. Братството се проявява чрез данъчната система и задължения на населението, система много сходна е тази, която вече описах за древната Българска Империя.

План на Тулуза 3

Идва може би най-любопитният и уникален за времето момент - всички решения в графството се вземат от местните феодали и градския съвет, в който влизат представители на всички занаятчийски организации, т.е. това, което бихме нарекли днес „представители на гражданското общество“. Уникално, нали! Сега трябва да си представим всичко това в Средните векове, когато на север от Тулуза управлява централизирана монархия с цялата й система от съсловни предразсъдъци. Северните барони имат много основания да завиждат, притиснати и задушавани от кралския деспотизъм, докато в Тулуза се наслаждават едновременно както на способността за правене на пари и развиване на търговията, така и на личностна свобода. Графство Тулуза не остава съвсем изолирано, присъединяват се и васалите на Раймонд VI - графовете на Фоа, Роже Транкавел и Команж.