И за да завърша темата за дуализма по нашите земи, трябва да спомена, че при славяните няма дуализъм.
Ето какъв изключителен дуалистичен микс от всички тези религиозни течения се получава по нашите земи преди официалното приемане на християнството. Богомилското учение ще над- гради над всички тях по свой уникален начин. И това ще стане не по пътя на заимстването, а по свой път, защото Богомилското учение възниква като мистично езотерично учение благодарение на Боян Мага. Но преди да разкажа за него, трябва да стане ясно какво се случва през годините със самото християнство и как то се приема в България.
КАК СЕ ОФОРМЯ ОФИЦИАЛНАТА ХРИСТИЯНСКА ДОГМА
Християнската догма такава, каквато я познаваме днес, се оформя дълго, мъчително, преминава през много колебания и различни течения по простата причина, че самият Исус Христос никога нищо не е писал и не е създал никаква институция. След него апостолите започват да проповядват това, което са чули и научили от Христос, но няма някакъв утвърден общ канон, като прибавим към това и неминуемата намеса в учението на човека с неговите чисто егоистични копнежи и цели, а впоследствие и властови амбиции на църквата, се получава една картина, в която официалното християнство започва все повече да се отдалечава от първоначалната си форма и същност. Още от самото начало се поставя въпросът - Кой е Исус Христос? Той човек ли е или е Бог..., или и двете? И започват яростни спорове. Според Арий той е „само човек“. Божият Син е свързан с Отеца само по воля, но не и по природа, затова Исус Христос е „създадено същество“ по-низше от Отеца и свързан с Него само чрез подчинение на Бащината Воля, т.е. отрича се единосъщието на Бог Отец и Бог Син. По този начин трите елемента на Троицата стават различни по своята същност. Проблемът е толкова съществен и спорът толкова яростен, че се стига до свикването на Вселенски събор за разрешаването му. Това е Никейският събор от 325 година, свикан лично от император Константин, който само няколко години по рано - в 313 година с Миланския едикт е провъзгласил християнството за една от религиите в Римската империя, която може да се изповядва свободно. (Християнството е обявено за единствената религия в Римската империя от император Теодосий I в 380 година).
На Никейския събор се приема „Символа на вярата“, но се слага началото и на „човешката намеса“ в оформящия се църковен канон, като самият Константин Велики ясно заявява, че църковната догма не трябва да противоречи на императорската власт, т.е. светската власт си отваря вратичка за намеса в църковната и тази тенденция с годините се засилва. Самата Западна църква смята това за „началото на поробването на църквата от държавата“, която става религиозен законодател и с това започва краят на първохристиянската свобода. Формално Съборът е свикан, за да бъде официално отречен и изобличен Арий. Популярни са реакциите на присъствалите на събора епископи Атанасий (бъдещият Св. Атанасий) и Николай Мирликийски (бъдещият Св. Никола/Николай, който публично ударил шамар на Арий) и т.н. Съборът отрича в крайна сметка Арий и утвърждава теорията на Ориген, който казва: