„Всеки знае, че Бог е написал Библията на латински“.
Смехът на присъстващите е неудържим.
Има документирани и още по-разобличаващи случки - често пъти католическите свещеници в Лангедок сами, по свое желание посещават церемониите на катарите, един от тях обяснява това така:
„Аз самият съм виждал и срещал няколко от тези Добри Християни. Те са такива хора, че човек като ги чуе да говорят, не му се иска да ги остави, аз самият само веднъж ги чух и съм готов да бъде техен завинаги“.
През 1204 година Инокентий III лишава от сана и правата им редица епископи в Лангедок, назначава и нов, енергичен и фанатизиран епископ на Тулуза, но... всичко това отново е без резултат. Дори благородниците вече защитават катарите и при нужда ги укриват от преследващите ги мисионери. Папата се обръща тогава към френския крал Филип II Август за военна намеса в Лангедок, но получава отказ.
Така методът на убеждението удря на камък. Папата очевидно има нужда от по-голям авторитет и го намира в лицето на Доминик де Гузман, това е бъдещият Св. Доминик, основателят на Доминиканския орден.
Доминик заминава на мисия в Лангедок, за да провежда лично дебати с катарите. При един от първите диспути Доминик предлага да бъдат хвърлени в огъня книгите и на двете страни... една гравюра от онова време показва как „по чудо“ книгите на Доминик останали невредими от огъня. Това се оказва обаче първата и последна „победа“ на Доминик. Последният дебат между католици и катари с участието на Св. Доминик се провежда през 1207 година в Памие, в този дебат взема участие и Есклармонда де Фоа. Провалът тук на Св. Доминик сериозно притеснява папата.
„Изгаряне на катарските книги с тези на Св. Доминик“
Въпреки безупречната му подготовка и красноречие той не може да се похвали по-нататък с големи успехи и заключава, че само свещеници, които проявяват истинска святост, смирение и аскетизъм могат да спечелят срещу убедените катарски последователи, а църквата „за съжаление не притежава такива духовни гаранти“ Това заключение го кара да създаде цяла програма за „повторно покръстване“ чрез проповеди от духовно безупречни свещеници и през 1216 година Св. Доминик създава Доминиканския орден. Орденът трябва да отговори на изискването:
„Усърдието да се посреща с усърдие, смирението със смирение, фалшивата святост с истинска святост, фалшивата проповед с проповядване на истината“.
В сметката на „върнатите в правата вяра“ от Св. Доминик има само няколко единични случая. Затова пък Доминиканският орден скоро ще се превърне в нещо като моралната полиция на Ватикана, ще вземе дейно участие и ще ръководи Инквизицията... и ще изпълнява ревностно тази роля чак, докато Игнаций Лайола основе Йезуитския орден през 1534 година и поеме щафетата, но дотогава има още много време, а папа Инокентий III не може да чака. Той решава да смени тактиката.
През януари 1208 година папският легат Пиер де Кастелно (цистериански монах, теолог и каноничен съдия) е изпратен директно при Раймонд VI, графа на Тулуза, със задача да връчи на непокорния граф и защитник на еретиците була за отлъчването му от църквата. Раймонд посреща папския пратеник на нож и в последвалия дебат откровено го заплашва със сила, но въпреки това графът бива отлъчен (Раймонд дори не подозира, че това няма да му е за пръв и последен път). Пиер де Кастелно си тръгва, изпълнил задължението си, но по пътя е застигнат от рицарите на Раймонд и е убит. Сега вече папата беснее и решава да използва случая за още по-рязка смяна на тактиката:
„След като заблудените не искат да слушат нашите увещания, презряха нашите заплахи и не искат заедно с нас да творят добри дела, а също и по причина на това, че никакво средство не действа на злото, то ние ще го изкореним с желязо! И нека бедствията на войната да разкрият накрая на тези неверници истината“.
Папа Инокентий III обявява своя убит пратеник Пиер де Кастелно за мъченик и през 1209 година започва
АЛБИГОЙСКИЯТ КРЪСТОНОСЕН ПОХОД.
Този поход трае почти 30 години с чести промени на силите. Умират и се сменят водачи, Раймонд VI бяга в изгнание, после се завръща, идва и нов папа, намесват се едни крале, после други, но за целите на нашата тема - богомилите, аз ще се спра само на най-съществените моменти от него.