— Пресен сок от ананас и ром.
— Кажи го пак.
— Judo de pina con Bacardi19.
— Пуерториканска напитка ли?
— Предполагам. Пила съм го само в Куба.
— На кубински ли го каза на сервитьора? Звучеше като пуерторикански.
Взеха по още едно. „Чудесно, помисли си Чарли — и здравословно.“ Тя го накара да яде нещо, наречено combo naches20, което също беше великолепно. Смяха се много, което караше Чарли да се чувства страхотно, защото никой никога не беше помислял, че той е забавен. Всъщност точно обратното. След малко той попита:
— Омъжена ли си?
— В действителност, не.
— Дори и да е фиктивно, искам да знам.
— Бях омъжена — тя сви рамене — преди четири години. Той ме изостави и не знам къде е. И не искам да знам.
— Той те остави?
— Луд е, нали? Беше внимателен, но за кратко време.
— Как така?
— Предполагам, че му омръзнах.
— Това е невъзможно!
Чарли така повиши глас, че мебелите на терасата едва не се разлюляха, а хората спряха да ядат и се заоглеждаха. Айрин се разсмя. След това сложи ръката си върху неговата и го погледна право в очите:
— Имах късмет, че завърши така — каза тя.
— Бих могъл да го намеря.
— По-добре да го няма.
— Някой ден може да поискаш да се омъжиш отново.
— Може би. Но дотогава не искам да знам нищо за него.
— Бракът не трябва да бъде тежест — рече Чарли — Знам, че често е така, но има и сполучливи бракове. Имам предвид съвместния живот на майка ми и баща ми. Бях щастлив, докато тя беше жива. Дразня се, когато науча че не е така, а това, което ти се е случило, ме вбесява. Искам да кажа, че мразя човека, който те е зарязал, но се радвам, че го е направил.
— И аз мисля така за брака. Майка ми и баща ми живееха ужасно, но и тогава разбирах, че животът им би могъл да бъде по-различен. Но да оставим това… Харесвам сакото ти, Чарли.
— Харесваш ли го? Това е шивачът на братовчед ми Паули. Работи в кинематографията. Мисля, че би трябвало да разбира от дрехи. Не го нося често. В Ню Йорк се обличат различно. Там такова сако би се набивало в очите. Би изглеждало твърде ексцентрично. Всъщност, разкошът покварява. Като малък татко ми го повтаряше два пъти седмично. Имаше предвид външния блясък. Поучаваше ме: „Не се поддавай на това изкушение, защото за тебе ще съдят по твоя ум и твоята същност, а не по дрехите, колите или диамантените пръстени“. Така е за мъжете — добави той.
— Той е прав, Чарли.
— Не си италианка, а те срещнах на сватбата на Тереза Прици?
— Епископът, който ги венча, също не е италианец.
— Не е ли? О, да. Той е поляк.
— Ти мислиш, че не съм имигрантка от Западна Европа, защото баща ми е поляк? — Тя го погледна и засия.
— Уокър, полско име ли е? — Беше поразен.
— Беше Валцевич. Родена съм като Майда Валцевич, но аз го промених.
— Мислех, че може би си учила в колежа с Мейроуз?
— Нещо такова. Колко време ще останеш в Лос Анджелийс?
— Може би до вторник.
— Трябва ли да се върнеш?
— Ами да. Занимавам се със зехтин и сирене.
Стори му се, че съзря в очите й насмешка. Питаше се доколко тя е осведомена за фамилията.
— Какво работиш, че можеш да си позволиш такава кола?
— Занимавам се с данъци.
— Данъци ли!
— Да. — Със смърт и данъци. Аз съм данъчен консултант.
— В какво по-точно се изразяват консултациите?
Отговорът, който му даде, можеше да се отнася и за него.
— Ами вчера имах един клиент, който има влог в банка и сметка в друга страна. Казах му, че трябва да попълни финансов формуляр 90221.
— Хм.
— Спестявам им пари. Например, ако някое акционерно дружество изплати откуп на похитител за освобождаването на негов служител, сумата се приспада като загуба или кражба. Технически въпрос, но в това е работата.
— Това е страхотно, Айрин. Наистина.
Беше с нея на обяд и вечеря през следващите два дни — неделя и понеделник. Когато в неделя вечерта я целуна, си помисли: „На четиридесет и две години съм, тази жена е към тридесет и пет, а целувката й ме опиянява.“
В понеделник й заяви, че я обича.
— Трябва да ти кажа, Айрин. Не мога да спя. Не мога да ям. Обичам те. Аз съм възрастен човек. Застрахователните компании ще потвърдят, че съм над средна възраст, но това няма значение. Никой в моя живот не ме е карал да почувствам това, което изпитвам към теб. Обичам те. Това е. Това е всичко. Обичам те.