Айрин изми техните чинии и ги прибра, когато той се качи горе.
— Как ще го качиш в колата? — попита тя.
— Ще му завържа очите и ще му запуша ушите долу, после ще легне на дюшека отзад в пикапа и ще го закарам до Лонг Айлънд. Когато стигнем там, ще махнем превръзките и ще го преместим отпред в кабината, докато пътуваме за Ню Йорк. Ти ще се обадиш на баща ми от Лонг Айлънд и ще му кажеш, че ще освободя Филарджи след петнайсетина минути, за да може той да прати хората на ФБР в хотела му. После ще вземеш метрото към къщи и ще се видим там към дванайсет и петнайсет.
— Добре.
— Лошо му се пише на малкия приятел. Трябваше да приеме предложението на дон Корадо.
— Сега е твърде късно — отвърна Айрин.
— Филарджи е свидетел — рече Чарли. — Ти си го изплашила, така че нека да остане изплашен. Погледни го свирепо, когато слезеш. Като запомни лицето ти, ще мълчи през следващите двайсет и пет години.
Филарджи се сепна, когато Чарли отвори вратата на мазето и Айрин влезе, като му се „усмихна“ с усмивката на телевизионен артист в ролята на убиец.
Чарли накара Филарджи да седне на единствения стол, постави памучни тампони върху очите му и тапи в ушите му и докато Айрин ги придържаше, той ги прикрепи с бинт около главата му. Завърза ръцете зад гърба му, после го вдигна като чувал и носейки го на рамото си, се качи по стълбите в кухнята и излезе през задната врата към шевролета. Айрин отвори вратите на пикапа и Чарли положи Филарджи вътре на пода, докато Айрин заключваше къщата.
Те се качиха отпред и поеха по страничното шосе към града.
Десет-дванайсет минути пътуваха мълчаливо. После Айрин проговори:
— Чарли, какво ще направиш за парите, които Прици ми дължат?
— Ами, ще ги взема. Ще им кажа, че си ги искаме.
— Представи си ако кажат, че тая няма да я бъде.
— Господи, Не знам.
— Чарли, ние имахме Филарджи. Те имаха нужда да си го върнат. Анджело каза, че това са седемдесет милиона, а вероятно са сто милиона, защото ще си върнат цяла банка. Една банка, Чарли. Може би осемнадесетата най-голяма банка в страната. Така че ти би могъл да им поискаш всичко, и те би трябвало да се съгласят, защото ние държахме Филарджи. Той все още е в ръцете ни. Но те ми дължат петстотин и четиридесет хиляди плюс сто и петдесет хиляди за Филарджи, плюс първите триста и шейсет хиляди. Имаше също така уговорка с дон Корадо и Винсънт, че ще ми платят петдесет хиляди, които Винсънт трябваше да ми даде, за да те убия. Това прави милион и сто хиляди, Чарли. Те ми дължат милион и сто хиляди, много повече пари, отколкото съм взимала наведнъж през целия си живот. Те ти казват, че ще ти платят два милиона и половина за твоето участие, но ти още не си видял парите. Не знаеш дали въобще някога ще ги преведат в Швейцария. Тогава защо им връщаме Филарджи? За някакви си пари, които те може би имат в тяхната банка в Швейцария или където ги крият? А ти, какво ще получиш за Филарджи? Ти получаваш поста Бос на семейство Прици. След като Винсънт беше убит, те трябваше и без друго да ти го дадат, за да вървят работите им, защото нямат друг, който би могъл да работи за тях така успешно.
— Айрин, за Бога, това място на Бос струва може би три милиона годишно за нас.
— Чарли, кой друг ще го направи, освен теб? Ти ще го правиш за тях и това е цената за тази работа. Не те, а ти им правиш услуга. Но все още ние имаме Филарджи и те ни дължат два милиона и петстотин и шейсет хиляди. Те ни дължат това. Те приеха твоето писмо и определено казаха, че си струва да платят толкова, за да си върнат Филарджи. А къде са парите, Чарли?
— Слушай, Айрин — извика Чарли отчаяно, — Прици не са казали, че няма да ни платят, което ни дължат. Всъщност дон Корадо каза, че е абсолютно сигурно, че ще ни платят. Бях там. Той ми го каза.
— Това са куп сицилиански глупости, Чарли — отговори разпалено Айрин. — Чул ли си някога за сделка, в която глупакът да се отказва от своя дял, защото някакъв сицилианец му казал, че един ден ще му платят това, което му дължат.
— Айрин, през целия си живот съм чакал да стана Бос на най-голямото семейство. Говоря за най-голямото семейство в страната, което я управлява така, както я управляват Сенатът или Дженеръл Мотърс, или Александър Хейг младши. Мислиш ли, че ще захвърля всичко това заради половината от три милиона и шестстотин хиляди? Десет години като Бос и ние ще имаме трийсет милиона долара в Цюрих. Двадесет години и ще имаме шестдесет милиона. Не можем да изпуснем това. Ще се откажем от една малка сума и ще получим петнадесет пъти повече. Ще им дадем Филарджи и те сами ще хукнат да ни дават това, което поискаме. За Бога, Айрин.