Айрин седеше на терасата в апартамента и гледаше през залива. В очите й се четеше отчаяние. Тя чуваше гласа на Маркси Хелър, който през всичките години й беше набивал в главата да внимава със сицилианците.
— Евреите в този бизнес са доста лоши, скъпа моя, но евреите, ирландците, цветнокожите поне имат сърца. Сицилианците дори не си харчат парите. Наоколо има три хиляди гадни лакеи, които са милионери. Просто изпълнители, прислужници в униформа, хора за черната работа, които не са дори изпълнители. Милионери. Но те не могат да ги похарчат, защото това са мръсни пари и когато умрат, какво оставят на семействата си? Пет хиляди долара. Това е. Останалото отива обратно при Босовете, като че ли те са свещеници в църквата. Босовете получават десет, а може би и сто пъти повече такива пари, а какво правят с тях? Могат да си купят само едно нещо — повече власт. Постоянно им трябват повече пари, за да се докопат до по-голяма власт, защото за тях тя е всичко. Те ще се стремят да корумпират хората дотогава, докато не остане нито един невинен човек. В края на краищата всички работят за сицилианците. Остани си независима, Айрин. Остани си специалист на свободна практика. Те имат нужда от твоите способности, за да си осигуряват повече власт, но в момента, в който се присъединиш към тях, ще представляваме ли интерес за тях?
Твърде много беше заложила на Чарли. Беше тласнала щастието си до ръба на пропастта. А и тази глупава любовна история? По-добре ли беше да пере сенниците в онази бруклинска дупка, вместо да си докарва един добър стабилен доход от петстотин хиляди годишно и да живее, където е най-хубавият климат на света? Считаше спагетите за горещ буламач, но се беше „отдала“ на тях заради любовта — любов! Спагети на всяко ядене, освен на закуска. Маркси не я задържаше заради любовта. Маркси беше сводник, но бе безопасен. Той й беше добра компания и сега те можеха да бъдат на плажа в Испания със седемстотин и двайсетте хиляди долара плюс другите, които имаше в банката, с нови лица и документи, живеейки така, както трябва да живеят хората, без фъшкиите от любов, което й струваше над един милион в брой — най-голямата дистанция, която някога беше успяла да постигне между себе си и баща си. Можеше да ги получи както и останалите, които имаше, и да бъде някъде на половин свят разстояние от тези гадни сицилианци и Чарли Партана, който можеше да я обере като че ли беше бензиностанция. Чарли си го биваше в любовта, но Чарли й струваше повече пари от всички, които някога беше срещала през живота си.
Четиридесет и трета глава
Корадо Прици и Анджело Партана седнаха да закусват в 8:00 часа. Дон Корадо закуси, както винаги, с една чашка зехтин. Анджело изяде една купа със stracciatells alla Notale Rusconi81. Рускони, известният от тринайсети век готвач от Милано, беше домашният идол на Партана. Дон Корадо го изненада, като започна да говори по работа преди да е свършила закуската.
— Филарджи ще бъде в затвора още преди обяд — заяви той. — Сега автоматично всичко ще тръгне по пътя си, докато банката отново стане моя. Ще спечелим добре от него. А сега трябва да се върнем към обичайната всекидневна работа, да дадем на полицията това, което иска.
— Не виждам как ще го направим, Корадо — отвърна Анджело. — Полицията иска да им предадем втория човек по случая Филарджи. Ако направим това, вторият човек ще изпее всичко. Ще бъдем замесени и това може да бъде краят на фамилията.
— Премислил съм го, Анджело. Намерил съм изход. Искам да кажеш на полицията, че сме научили за някой, който в срок от двадесет и четири часа, а може и по-рано, да ми предаде лицето, убило жената. След това извикай Чарли и му кажи, че искаме да се срещнем с него тук.
— Какъв е планът ти?
— Слушай, Анджело. Ето какво ще направим, за да заработим както преди.
Анджело извика лейтенант Хенли в 10:30 същата сутрин.
— Как е Мистър Финли? — попита Анджело.
— Не му е толкова лесно, колкото иска да покаже — отговори Хенли. — Казва, че през цялото време е бил със завързани очи и запушени уши, че не знае къде и колко време са го държали. Повтаря едно и също.
— Е — рече Анджело, — имам една възможност за вашите хора. Рано тази сутрин получихме анонимно съобщение, че убиецът на Калхейн ще бъде предаден през следващите четиридесет и осем часа, а може и по-рано.
— Надеждно ли е съобщението?