— Не знам. Беше анонимно, но мога да ти кажа само, че човекът, който го е получил и ми го предаде, е добре осведомен източник, както обикновено се казва във вестниците.
— Как ще действаме?
— Ще поискам от моя източник да накара неговия човек да ми се обади, когато убиецът може да бъде предаден. След това ще ти съобщя, независимо кое време е, за да се обадиш в детективското бюро и да го приберете, а Робърт Финли — да го идентифицира.
— Финли твърди, че е бил със завързани очи. Как може да го идентифицира?
— Когато са го хванали в стаята му, не е бил с вързани очи. Нападателят трябва да се е втурнал вътре, застрелял е бодигарда и е извел Финли точно когато мисис Калхейн е излизала от асансьора. Финли трябва да е видял нападателя.
— Ще чакам на телефона.
— Дейви. Имам малък подарък за теб.
— Какъв подарък?
— Заложи на младо-турците срещу пиратите. Те ще спечелят точно единадесет точки. Заложи всичко.
— Къде може да се залага в този град?
— Ще ти дам един номер в Джърси.
След като Чарли видя как Филарджи пресече Медисън авеню и тръгна по улицата към хотела си, той се включи с шевролета в потока от коли и тръгна на север до Шейсет и втора, после зави, за да пресече града към Йист ривър драйв, надолу по Бруклинския мост до Пералнята в хотел „Свети Габионе“. Айрин беше права по своему. Тя не можеше да предвижда големите неща, но дори и да грешеше, правото беше на нейна страна. Прици се бяха съгласили за това, което щеше да им струва връщането на Филарджи. Трябваше да го изпълнят. Щяха да си получат банката практически срещу нищо, ето защо трябваше да разберат, че след като бяха поели някои разходи, за да си върнат банката, налагаше се да ги направят.
Той щеше да изложи всичко това на Поп, който е бил в течение на обещанията. След това двамата щяха да се обадят на дон Корадо и да се срещнат с него, за да уредят всичко. Той се гордееше с Айрин. Трябваше голям кураж, за да реагираш така. Имаше страхотна жена и го знаеше. Поп също го знаеше. Беше време да го каже и на дон Корадо.
Поп гледаше през прозореца, когато Чарли влезе в стаята му. Той се завъртя със стола, като чу вратата да се отваря.
— Здравей, Чарли — рече той. — Готов ли си да поемеш работата?
— Да — отвърна Чарли. — Почти бях забравил.
— Кой ще ти бъде заместник?
— Ти си съветникът, какво мислиш?
— Изборът е твой, Чарли. После ще ти кажа дали съм съгласен. Сега ти трябва да взимаш решенията.
— Ще издигна Сал Прици.
— Хубаво.
— Поп, трябва да говоря с тебе.
— Какво има? — попита Поп.
— Татко, това е просто нещо. Айрин иска парите, както се съгласи дон Корадо, когато получи писмото ми и Филарджи беше при мен.
— Парите ли си иска?
— Тя иска това, което й се полага. Дори разбира, че няма шанс за парите от застраховката на Филарджи, въпреки че семейството се съгласи да й ги плати. Желае да забрави останалата част от договора с Винсънт и ако трябва — парите за участието й в случая Филарджи. Но си иска петстотин и четиридесетте хиляди. Трябва да ги получи днес до пет часа.
— Петстотин и четиридесет хиляди ли?
— Парите, които върна на дон Корадо.
— Но триста и шестдесет хиляди от тях са пари на Прици.
— Бяха, но ние имахме Филарджи. Дон Корадо искаше Филарджи и това беше част от цената.
— Чарли, къде си?
— Какво искаш да кажеш?
— Дон Корадо те прави Бос. Има ли нещо по-голямо от това? То ще ти донесе около десет, петнадесет пъти повече, отколкото случая с Филарджи, а и тя е твоя съпруга?
— Татко, знам, но Айрин си иска своя пай. Тя вижда мястото на Винсънт като полагащо ми се, но както и да е, не може да си представи какво носи мястото на Винсънт. Но дори и да знаеше, няма да повярва, защото Прици и всички други в живота й винаги са я мамили.
— Няма начин да й платим, Чарли.
— Татко, моля те, погледни с очите на Айрин. Когато тя иска да й дадем парите, тя прехвърля целия си труден живот. Тя е била по-добра от тези, които са й казвали какво да върши. А какво са й казвали те? Че тя е нищо, а тя е знаела повече. Знаела е, че и тя струва толкова колкото и те. Започнала е от Чикаго. Натоварили са я с много работа, скъсвайки й задника да се занимава с дребни поръчки, за да може да дели това, което сама е изкарала. Работила е в тинята, заразите и вонята, за да изкарат от нея петдесетте си процента, и тя се махнала. Взела учебници по счетоводство от скапаната библиотека, за да се научи да се оправя със сметките, после се върнала в Чикаго и станала секретарка на шефа на джебчийска банда. Плащали й почти нищо, но се е научила как да говори, как да се облича и им казвала много неща, докато разбрали, че е умна и на нея може да се разчита. Направили я куриер на три семейства. И докато летяла непрекъснато със самолети, чела много за данъците върху доходите. Айрин винаги е била подготвена, но никой никога не я е оценявал достатъчно. И така, тя навлязла в тези среди. Станала наемен убиец. Останалото знаем, но те никога не са я допускали в играта. Продължавали да й плащат нищо в сравнение с изгодата от нейната работа. А сега, сега има пръст във всяко начинание на Прици. Нейна е заслугата за отвличането на Филарджи от хотела, а не моя. С бързите си решения тя се справяше и ние успявахме. Отвлякохме Филарджи и това ще донесе на Прици седемдесет милиона долара. Върна им парите от Лас Вегас — те получиха два пъти парите си — веднъж от нея и веднъж от застрахователните компании, а дон Корадо въпреки всичко й наложи глоба от петдесет процента за това, че тя им удвои парите. Какво, по дяволите, е това, Поп? Непрекъснато говорим за чест и затова трябва да платим на Айрин всеки цент, който сме обещали да й дадем.