Нямаше смисъл да мисли за всичко това, помисли си той. Много, много отдавна беше научил, че споразумението да убиеш някого, е просто бизнес. Беше израснал с Густо Бустарела. Те бяха приети в братството в един и същи ден. Харесваха едни и същи курви. Още когато бяха петнайсетгодишни хлапаци, бащата на Густо беше прекарал с тях най-малкото петдесет часа, за да им показва как се използва нож. Освен това, Густо беше необикновено забавен човек. Смееше се по милион различни начини. Беше най-добрият приятел, който Чарли някога беше имал, освен Поп, но когато Винсънт му каза, че трябва да оправи Густо — край! Той го извърши. Дори използва нож в името на старите времена. Какъв смисъл имаше да мисли за неща, които нямаха нищо общо с работата. Всеки трябваше да умре някога.
Сега се налагаше да убие Айрин. Когато беше влязъл в къщата на дон Корадо, той все още я обичаше, но когато излезе оттам, тяхната любов се бе случила с други двама души, много отдавна и в друга страна. Поп го беше казал. Семейството беше неговият живот.
Той пътуваше към брега, мислейки как най-лесно да се справи с нея. Нямаше да е леко, но ако сам не си създадеше трудности и тя няма да му се опре особено. Ако беше тръгнала в пет часа, а тя беше точно такъв тип жена, не са й били необходими повече от четиридесет минути да стигне до летището, ако движението не е било задръстено. Можела е да хване самолета в шест за Лос Анджелийс и щеше да стигне там в девет и половина, да отиде у дома си към десет и половина, което беше седем и половина местно време. Така че той можеше да й се обади в единадесет нюйоркско време.
Прибра се към пет и половина и взе душ. След това отиде до нишата, където държеше на пода една кутия, и извади от нея дългия нож с баданьор, който беше взел от Маркси Хелър. Избра лек кожен калъф, пъхна ножа и го прикрепи към вътрешната страна на прасеца си. След това обу долнището на пижама и се огледа в голямото огледало в гардероба. Нищо не се виждаше под широките панталони на пижамата. Ето това щеше да използува. Ще си сложи един 48-калибров Магнум в кобура на рамото, после, като дойде време да си легнат, бавно ще свали кобура, за да може тя да види какво прави, ще го закачи на някой стол, далече от леглото, и ще си легнат. Ще чака удобен момент, за да я прободе с ножа. Искаше да го направи най-безболезнено и бързо. Дори без тя да разбере.
Приготви си хамбургер. Изпи две чаши червено вино, докато ядеше пред телевизора и видеото. Непрекъснато пускаше касетата със записа на Айрин. Когато двете минути и четиридесетте и двете секунди свършваха, той натискаше бутона на дистанционното и я пренавиваше, за да я пусне отново, като дъвчеше хамбургера и пиеше вино „Кианти“.
Записът беше кратък, както и неговият живот с Айрин — толкова различни случки бяха включени във филма. Сега можеше да разбере и Паули, и баща си, и оператора за това, че не си бяха загубили ума, както той, от външността на Айрин. Тя несъмнено беше хубава жена. Но по десетобалната система не можеше да й даде 12 точки, както беше направил, когато беше заснет филмът. Сега би й дал седем.
Гледайки сцените отново и отново и анализирайки всичко, той се разкъсваше вътрешно от това как се беше заблуждавал, че и двамата са полудели един за друг, защото тя беше поразила и него. Мислеше си, че тя го е обикнала от пръв поглед, от момента, в който Мей го беше запознала. Сега можеше да види, че всъщност, Мей го обожаваше, а не Айрин. Айрин го гледаше така, както пътникът на потъващ кораб гледа към спасителната лодка. Беше имала голяма нужда от него, но не заради това, което той си мислеше, че тя се нуждае от него.
Не се чувстваше изигран. Беше му тъжно. Никога нямаше да я забрави. Но татето е бил прав. Татето винаги беше прав. През целия си живот той беше представлявал част от фамилията Прици, а за по-малко от три месеца — само част от живота на Айрин. Нямаше нищо, което да си избере от това време. Тя заплашваше семейството — беше откраднала от семейството и трябваше да си отиде. Но беше истинска жена — хубава, смела. Не понасяше подигравки, дори и на Корадо Прици. Искаше му се да може да спре живота си някъде по средата на филма.
След като се нахрани, разтреби кухнята, извади прахосмукачката и се увери, че около канапето не е останала и трохичка по пода. Не можеше да понася хлебарки.