Когато се облече, той се обади в авиолиниите и си резервира място за Лос Анджелийс. После седна и попълни един бланков билет със съответния номер на полета. В 11:05 избра номера на Айрин. Тя се обади на второто позвъняване.
— Ало?
— Чарли е. Господи, ти наистина го направи.
— Когато кажа нещо, аз го правя, Чарли.
— Аз и Поп бяхме при него на обяд, но обядът започна едва в два и половина, а той не говори, докато се храни, така че беше почти пет без петнадесет, когато му казах какво искам.
— Така ли?
Беше напрегната като наркоманка. Нито един сицилианец нямаше да даде петстотин и четиридесет хиляди долара просто защото някой ги е поискал. Те не й дадоха нито една от другите суми, които й дължаха, така че нямаше никакъв шанс, освен ако не я бяха взели на мушката да й върнат парите, които тя беше откраднала от тях. Сграбчи облегалката на един стол и притискаше слушалката в очакване на това, което щеше да каже Чарли.
Ако Чарли признаеше, че Прици отказват да му дадат парите й, тя е в безопасност. Ако кажеше, че парите са у него, щяха да се опитат да я очистят.
— Парите са у мен — заяви Чарли — В същата чанта. Той дори не ги е пипал.
Айрин се почувства като фотоапарат, поставен на автомат, който фотографираше, връщайки се десетки мили назад, после стотици мили още назад — в космическото пространство — без нито за миг да загубва представа за картините, които заснемаше — един изчезващ спомен за това, което беше изпитвала към Чарли. Тя хвърли последен поглед и след това го изтри завинаги. Спомни си деня, в който му призна, че го обича. Каза му, че не знае как да го изрази, защото никога не го е казвала на друг. Беше бленувала за деня, когато щеше да го каже, щеше да бъде истина и тя го каза на Чарли. Чу собствения си глас: „Никога не съм обичала никого. През целия си живот е трябвало да се защитавам, а не можеш да се защитаваш повече, ако обичаш някого.“
Разкъса миналото, като че ли беше телеграма от два месеца. Трябваше да се защитава. Прици изпращаха човек, за да я убие, и този човек беше Чарли.
— Не се будалкаш, нали? — запита тя — Човече, това е истинска изненада.
— Да, така е. Ти можеш да ме довършиш — отговори Чарли.
— Е, радвам се, че се е уредило. Пази ги. Имам работа тук за три дни, докато продам къщата и освободя офиса. После ще дойда в Ню Йорк и ще поизхарчим от тях.
Лондон, ето къде щеше да отиде, каза си тя. Имат хирурзи, езикът е същият и ще може да си набави нови документи. Девет часа разлика във времето. Ако тръгне утре сутринта, през Полюса, утре вечер може да бъде там. Налагаше се да остане, докато отворят банката, за да погледне в сейфовете.
— Имам по-добра идея, Айрин. Остават ми няколко свободни дни преди да поема работата в Пералнята. Току-що запазих място за сутрешния полет за Лос Анджелийс и можем да изкараме хубаво няколко дни.
Сърцето й се сви от болка, сякаш новопоявил се глетчер внезапно се бе врязал в нея, приковавайки я завинаги, като че ли тя беше мастодонт. Как можа изобщо да попадне в тази любовна история? Беше работила единадесет години, за да изгради бизнеса си, най-добрия бизнес в света — без данъци и с добри пари, с фасада, която беше толкова законосъобразна, че беше абсолютно безопасна. Имаше къща, каквато майка й не беше и сънувала. Ако от време на време поискаше секс, нямаше никакъв проблем. Имаше си калифорнийския климат, колата, дрехите и сейфовете в банката, но свързана с всичко това, през цялото време тя трябва да е имала някаква склонност към самоунищожение, към бягство от всичко, което имаше, включително душевното си спокойствие, за да се хвърли в капана с отворени очи, влюбвайки се в Чарли.
Какво беше Чарли? Животно, гангстер, сицилиански разбойник, който прострелваше хората в коленете и ги удушаваше с въже. Притежаваше всичко онова, което Маркси я беше предупреждавал, че са сицилианците.
Ако Чарли дойдеше в Калифорния, това щеше да бъде неговото последно пътуване, докъдето и да било.
Ако Чарли дойдеше в Калифорния преди тя да излети за Лондон, ще трябва да го очисти. За пръв път изпита омраза не към Чарли, а към парите на Прици, които я бяха въвлекли в мръсната история и бяха причината да срещне Чарли. Беше го обичала, но сега всичко свърши. Беше заличила срещата им с всичко сантиментално от този род.
— Познавам те, Чарли — рече тя весело. — Нямаш търпение да тръгнеш по новия път. Защо ще си губиш времето да идваш тук. Само след три дни ще бъда в Бруклин.
— Слушай, кой знае дали някога ще имам отново свободно време — мънкаше Чарли в слушалката, а потта се лееше от него. Знаеше, че тя се опитва да го победи. Знаеше, че беше отишла в Лос Анджелийс, за да си вземе парите от банката. — По дяволите — каза той, — всъщност вече тръгвам и не мога да се спра.