Тя докосна устните му с върха на пръстите си, после ги допря до устните си.
— Мисля, че съм влюбена в тебе — призна тя.
— Не влюбена — каза пламенно той. — Да си влюбен е нещо временно, след това преминаваш към следващото влюбване. Всеки се влюбва и разлюбва. Знам го. Спомням си прочетеното в списанията по този въпрос. Влюбването е просто моментно отделяне на хормонална секреция на даден организъм, която влияе върху обонянието на друг индивид, за да накара да реагира по определен начин. Отнасях се с пренебрежение към този факт, но сега промених становището си. Или това е обратната връзка — съгласна си, нали? На взаимното въздействие между двама. Това е влюбването. Кому ли е нужно?
— Обичам — каза тя. Искам да кажа, мисля, че те обичам.
— Това не само е прекрасно, просто е невероятно.
— Думите ми прозвучаха като увъртане, но аз просто не знам как да се изразя, защото никога не съм го казвала.
— Никога ли?
— Не съм обичала никого досега. През целия си живот трябваше да се пазя, а не можеш да се опазиш, ако обичаш някого. Обичам те, Чарли.
— През цялото време исках да ми го кажеш. Ден и нощ мислех за това. Сега, когато се обичаме, трябва да ти призная, че всичко се променя. Вече няма нужда да се защитаваш. Аз ще те пазя.
— Ще се пазим взаимно.
— Трябва ли да живееш в Лос Анжелийс?
— Ще ми трябва малко време, за да напусна. Къщата ми, бизнеса ми, доста съм обвързана.
— Тогава аз ще идвам тук, докато уредим всичко. Ще работя по няколко дни в Ню Йорк, после ще взимам самолета в седем и Red Eye21 обратно.
— Ще бъде божествено.
— Може ли да идваш понякога в Ню Йорк?
— Понякога.
— Слушай, Айрин, ако всичко върви добре ще се омъжиш ли за мен?
— Ако всичко е добре ли? Това „всичко“ е цяла планина.
— Просто допусни.
— Да, бих се омъжила за теб, Чарли.
Те се любиха в понеделник следобед в апартамента, който беше наел в хотела. Никога не беше му се случвало да му е толкова хубаво и да е така щастлив.
Паули му прожектира филм с Айрин в студиото, беше наистина нещо изключително и за първи път Паули не направи никакъв коментар. Почти триминутния материал те намалиха на две минути и четиридесет и девет секунди. На един от кадрите бяха заедно. „Истинска сцена на Джон Джилбърт — Грета Гарбо, която можеше да съперничи на всяка филмирана любовна сцена“, помисли Чарли. Той не можеше да се съвземе от начина, по който го гледаше Айрин. Как не беше забелязал тогава? Е, всъщност, може би е забелязал, но не е могъл да го усети изцяло. Това бяха мигове, запечатани на лентата и Чарли очакваше Паули да го запита дали би могъл да доведе всички директори на филми в студиото, за да видят нещо истинско. „Този човек е сензационен фотограф, каза си Чарли. Господи, аз изглеждам страхотно!“ Цветовете бяха великолепни: Връзката, която носеше, си струваше единадесетте долара, платени на рекламния агент. На записа се чуваха много странични гласове, но Паули каза, че биха могли да го филтрират и изчистят. Имаше един смущаващ кадър с Айрин, който Чарли не желаеше да остане. Беше просто миг. Мейроуз водеше Айрин при баща му. После всичко свърши. Чарли взе касетата със себе си в Ню Йорк.
Във вторник сутринта една кола на студиото го отведе от хотела. Минаваха през Уетц, когато телефонът в колата иззвъня. Беше баща му от Ню Йорк.
— Здрасти, Чоли — каза Поп — Как ме чуваш?
— Страхотно, Поп. Чувам те, като че ли си в съседната стая.
— Имат ли стаи холивудските коли? — попита баща му смеейки се в слушалката — Слушай, Чарли, имам малък проблем. Като се прибереш, ела направо в бюрото.
Четвърта глава
Чарли отиде от Ла Гуардия до „Пералнята“ на хотел „Свети Габионе“, откъдето Винсънт Прици влагаше своя дял в семейния бизнес. Пол го чакаше.
— Докато не съм забравил, искам да ти предложа един трик, който ти или Ед бихте могли да използвате. И Чарли разказа на баща си за данъчното намаление върху застраховката при отвличане, за което научи от Айрин.
— Това е полезен съвет — рече Поп. — Откъде знаеш?
— От един данъчен експерт. И така, какъв е проблемът?
— Мартин Джилрой отново намалява вноските.
21
„Червено око“, пътнически самолет, извършващ нощни полети на големи разстояния — Бел.ред.