— Добре — отвърна тя, — ти решавай. Кой е номерът на полета ти? Ще те взема от летището.
Когато затвори телефона, Айрин отиде до сейфа, вграден в нишата, и набра комбинацията. Извади 9-милимитров пистолет и махна заглушителя от цевта. Беше точният калибър за близка стрелба. Провери дали е изправен и го зареди. Заключи сейфа и занесе пистолета в будоара, сложи го в кутията за грим, с вдигнат капак насочен към вратата. Господи, той беше голям мъж. Ще трябва някак си да го извлече оттам до гаража и да го натика в багажника на колата, която беше взета под наем от летището. Ще го оставя в нея на летището, да гние там, както той беше оставил Маркси. Вече не чувстваше мъката. Чарли беше мишената договор, който тя сключи със себе си срещу пълно възнаграждение.
Четиридесет и пета глава
Чарли закопча презрамката на кобура от лявата страна на гърдите, провери ножа в калъфа на крака си, взе малкото куфарче на Айрин и чантата си и напусна апартамента. Когато затваряше вратата, телефонът иззвъня. Върна се и вдигна слушалката. Обаждаше се Мейроуз Прици.
— Здравей, Чарли.
— Здравей, Мей. Бях почти излязъл.
— Къде отиваш?
— Трябва да отида до Крайбрежието.
— Току-що научих голямата новина, Господи. Ти си наистина като Хорейги Алджър82.
— Кой е той?
— Баща ти ми каза, че ще се преместиш в нашата къща.
— Така е. Тук съм много далеко от Пералнята.
— Мисля си за това, откакто той ми каза. Не можеш да живееш в онази дупка. Обзаведена е като колибата на калабрийски миньор. Чуй ме. Ще ми разрешиш да преобразя цялата къща. Като сватбен подарък. Какво ще кажеш?
— Ще бъде страхотно, Мей.
— Айрин ще се съгласи ли?
— Да — отвърна Чарли.
— Искам да кажа, че тук всичко ни е под ръка. Можем да подберем най-приятните десени, най-хубавите мебели, наистина най-подходящите тапети. Разбира се, искам да кажа, че всичко ще направя заедно с нея, както тя го вижда, както тя иска да изглежда. Повярвай ми, Чарли, ще й хареса, наистина.
— Имаше големи идеи, дечко. Но аз трябва да тръгвам за летището.
— Обади ми се, като се върнеш, чу ли?
Чарли откара шевролета до летището и в следващите двадесет минути вече беше излетял.
Тя вече беше там, когато влезе от тунела в сградата на летището. Господи, как великолепно изглеждаше тази жена, помисли си той. Вършеше всичко както трябва. Жена като нея никога не можеше да остарее. Тя беше зряла. Беше в разцвета си, но какво от това, дявол да го вземе.
Мълчаха. Приближиха се един към друг и се прегърнаха. После се целунаха и само за миг от секундата тя почти промени решението си. За първи път в живота й й се прииска да се е родила тъпа, а Чарли — пласьор (на наркотици) на улицата. Но той си изкарваше хляба с нож, каза си тя, затова нямаше никаква вероятност да умре в леглото. Неговият ред беше дошъл.
Те заедно носеха безнадеждността като планина, която Господ им беше отредил, обикаляйки три пъти света. Така е с всички, каза си той, те всеки ден правят това, което аз ще направя довечера. Те унищожават всичко, което обичат. Всички хора приемат любовта си. Оставят я да ги топли и да расте вътре в тях, докато почувстват, че няма място под небето за радостта им и тогава, рано или късно, я изхвърлят в снега и я убиват, преди тя да е успяла да ги промени.
— Яде ли в самолета, Чарли?
— Как мислиш? Намираме се само на няколко мили от латиноамериканския ресторант, от нашето място. Там ще ям, ако въобще мога да отделя погледа си от теб.
— Е, изминали са поне двадесет и четири часа откакто сме разделени — отвърна тя.
— Обичам те, Бейби — промълви той и езикът му се вдърви.
Тя знае, помисли си Чарли, че са го изпратили да я убие, но смята, че това е само заради петстотин и четиридесетте хиляди долара и затова съвсем делово й се струва, че е нормално съпругът й да се опита да я ликвидира. Той беше новият Бос. Искаше да започне нов живот. Но тя не е поглеждала вестник цялата седмица и няма представа какво беше предизвикала жената, попаднала погрешно на етажа, мислеше си той. Тя не знае, че се беше превърнала в единствената изкупителна жертва, съзираща бурята, която можеше да помете бизнеса на фамилията в Ню Йорк и да унищожи бизнеса.
82
Американски писател (1832–1899 г.), известен с разказите си за бедни момчета, забогатели, преуспяващи благодарение на труда си и щастливата случайност. — Бел.ред.