— И все пак, ето ти твоите петстотин и четиридесет хиляди.
Тя отвори страничната врата на къщата усмихвайки се.
— Донесе ги — рече съпругата му. — Ще ги сложим там, където ги намерихме.
Преминаха през кухнята в предния хол. Айрин отвори вратата на нишата. Чарли постави куфарчето в краката й, тя го бутна навътре и затвори вратата.
— Няма ли да ги пребориш? — попита той.
— Защо? Ти си ги броил.
Те се качиха горе прегърнати и Айрин усещаше 38-калибровия Магнум под сакото му.
— Хей, доста топлина събираш там — прошепна тя. — Надявам се, че няма да легнеш с него.
— Нямам търпение да сваля целия хамут.
В голямата спалня на Айрин целият таван бе покрит с огледала от едната до другата стена, което отразяваше огромното легло. Тя седна свита и наблюдаваше Чарли как закачва сакото си, след това разкопчава кобура от кръста си и го закачва в гардероба, в другия край на стаята.
Докато се разсъбличаха и слагаха дрехите за спане, бяха с гръб, всеки от своята страна на широкото легло. Когато Чарли обу долнището на пижамата, стана, заобиколи леглото и прекоси стаята, за да отиде в банята преди Айрин, гол до кръста, за да можеше тя да види, че нямаше никакво оръжие.
Аз наистина съм готов — каза Чарли. — Двадесет и четири часа без теб и се възбуждам като някой секс маниак.
— Позатопли го още пет минути, скъпи — усмихна се Айрин, с непроницаемите си очи, изпълнени с престорена сласт. Когато Чарли се върна и легна в ниското легло, Айрин стана и отиде в будоара. Той лежеше с дългия тънък нож на Маркси в дясната си ръка, провиснала през отдалечения край на леглото. Беше се облегнал на възглавницата, като я наблюдаваше как разресва косата си в осветеното помещение зад тъмната спалня.
Вчесвайки се, Айрин реши. Чарли си е Чарли, и ще разчита да се любят цяла нощ. Ако го застреля сега, това няма да стане. Тя остави чантата и погледна в стаята. Чарли лежеше със затворени очи и докато я чакаше да дойде в леглото, се готвеше да бъде тигър сред чаршафите.
Тя извади 22-калибровия пистолет от тоалетната чантичка, като го държеше в ръката си насочен надолу и плътно до нея, прикривайки го с тялото си. Пристъпи леко в стаята и започна да вдига пистолета. Чарли се размърда. Вдигна ножа от пода и го хвърли със страхотна сила през петнадесетте фута, които ги деляха. Пистолетът гръмна, но не го уличи, защото ножът прониза ларинкса й и прободе гръбначния стълб, приковавайки я в рамката на вратата зад нея. За три кратки секунди тя беше преминала от прекрасния живот в смъртта.
Чарли се облече методично. Свали куфара си долу в хола, взе пътното куфарче на Айрин от нишата и ги постави на предната седалка в колата. Върна се в къщата и бавно, залитайки, се качи по стълбите. В спалнята трябваше да използува цялата си сила, за да извади ножа от гърлото, докато тялото й гротескно се свлече на пода. Внимателно изтри дръжката с кърпа, сложи ножа в калъфа и отново го прикрепи към левия прасец.
Върна се при трупа, взе пистолета, който лежеше до него, и държейки го близо до тялото, точно под голата лява гърда, стреля веднъж. Когато вдигна топлия труп, той разбра, че плаче.
Носейки Айрин завита в одеяло през рамото си, Чарли слизаше надолу по стълбите към страничната врата. Отвори багажника на колата и натъпка тялото вътре, мислейки че той и Айрин всъщност не бяха се оженили. Сватбата беше тайнство, извършвано в католическа църква пред погледа на Бога, а някакъв мирови съдия, на име Джоузеф Тиърни Мастър, в един долнопробен град като Тихуана не би могъл да осъществи един истински брак. Само свещеник можеше да го стори, но все не оставаше време. Едва ли някога беше имал време за нещо.
Четиридесет и шеста глава
Чарли се обади на баща си от летището на Лос Анджелийс в 4:30 следобед.
— Това е един Ел Дорадо с калифорнийска регистрация — съобщи той. — Три-едно-осем-шест-едно-две. Записа ли?
— Да.
— Намира се по средата в източния край на паркинга.
— Добре си направил, Чарли.
— Така е.
— В колко часа е самолетът ти?
— След двадесет минути.
— Ще се обадя на човека след половин час. Неприятностите свършиха.
Чарли се върна у дома в Бруклин в 5:30 следобед. Свали калъфа с ножа от бедрото си, сложи го в една кутия и го заключи в дрешника. Съблече се, взе душ и си легна. Заспа веднага.
Спа до три часа на следващия следобед. Направи си богата закуска и после изми всички прозорци на апартамента. Както чистеше, намери две блузи и една рокля на Айрин. Опакова ги в един плик, потърси адреса на Армията на спасението в телефонния указател и адресира плика. Поседя на терасата до пет без десет, като обмисляше как щеше да ръководи семейството. Даваше си сметка, че Айрин никога нямаше да може да се приспособи към Прициевци, Сестеровци и Гароновци.