— Какво?
— Заслужава да му счупиш краката.
— Не, Поп. Марти е глупак. Ако говоря с него, ще бъде за втори път, а това не е добре за него. Ако му счупим само краката, другите банкери ще помислят, че той ни се изплъзва.
— Искаш да го навреш в бунището ли?
— Искам да му пъхна горелка в устата и да я подържа там, докато подпише чек за всеки цент, който има. След това ще го отведа в Айлънд и ще го държа там, докато бъдат осребрени чековете му. После ще му счупя краката и ще го пусна да си отиде вкъщи на автостоп.
— Каква е разликата?
— Ще можем да покажем заверени чекове на всички банкери и контрабандисти в Бруклин и Куинс и те ще знаят, че Марти не се е отървал само със счупените си крака.
— Много добре. Ще го държа под око. Харесвам Марти, защото е мъжко момче и знае къде да удари.
— Поп?
— Какво?
— Кое беше момичето, с което говореше на сватбата?
— Какво момиче? Половината бяха момичета.
— Красавицата с жълто-зелената рокля.
— Красавицата ли?
— Да, тя.
— Хей, аз съм стар човек, не помня такива неща като теб.
— Може би, ако ти покажа снимки?
— Защо не. Толкова ли е важно?
— Тя е много специална жена и трябва да знам всичко за нея. Паули ви е заснела заедно на филм.
— Къде?
— На сватбата на Тереза, а после в хотела.
— Хм, бих желал да го видя.
— Можеш ли да дойдеш при мен довечера? Ще ти приготвя нещо за хапване. Филмът е на видеозапис — трябва апарат.
— Довечера имам среща.
— Добре, ела веднага когато можеш.
— Непременно, Чарли.
— Ще отида да поговоря с Марти Джилрой.
Чарли отиде на телефона и повика Ал Мелвини.
Наричаха го „Водопроводчика“, защото винаги когато работеше, заплашваше да натика хората в клозета. Чарли му каза да бъде в заведението „На ъгъла“ след половин час и да вземе инструментите си. Беше твърде рано да звъни на Айрин в Калифорния. Той излезе през едната врата на Пералнята, влезе в черния фургон шевролет без номер и премина четирите пресечки до ъгъла. Надникна в закусвалнята, за да види има ли нещо подозрително наоколо. Витимидзаре ядеше сандвич, като играеше на машината за пинбол, а двама търговци брояха пакетите с хероин на една маса в дъното.
— Хей, Чоли, — провикна се мисис Латучи откъм бара. — Ела, пийни чаша кафе и избери един добър кон за днес.
Чарли махна с ръка и застана до Фил.
— Ще бъда в колата — каза той. — Спокойно. Трябва да почакаме, докато Водопроводчика дойде.
Когато тръгна обратно към шевролета, мисис Латучи отново го извика:
— Хей, Чоли! Първо ми кажи един кон.
— Лейди Керът на трета позиция в Пимлико — отвърна и бързо излезе. Двамата търговци и мисис Латучи записаха информацията.
Чарли се качи в колата и зачете вестник. Все още пишеха дивотии за убийството на Нетурбино, но ги прочете с безразличие, както четеше търговските съобщения. През целия си живот всеки ден в три следобед Нетурбино имаше навик да му изпращат нова проститутка в хотелския му апартамент, освен в неделя, когато отиваше при тримата си вуйчовци. Те играеха Bocce22, за да преживяват в Ню Джърси. Полицията твърдеше, че убиецът на Нетурбино бил негов познат, тъй като го намерили по хавлия и с горнище на пижама. Чарли се ухили. „Така се скалъпват измишльотини“, помисли си той.
Фил и Ал се качиха в колата и Чарли потегли.
— Божичко! Какъв хубав ден — каза Ал Мелвини — когато подухва ветрец и грее слънце, няма друго място като Бруклин. Къде отиваме?
— При Марти Джилрой — отговори му Чарли.
Марти Джилрой беше много едър негър с буйни мустаци, които се съединяваха с бакенбардите му. Имаше най-доброто място в голям Ню Йорк. „Той е истински Рони Рейгън“, обичаше да казва Поп, защото харесваше приятния му характер. Марти беше банкерът на Прици, затова не бе трудно да се стигне до вътрешния офис в гаража, където работеше, но Чарли знаеше, че макар и трима, щеше да им бъде трудно с него. Затова, като се усмихна и поздрави, той се приближи и в момента, щом Джилрой вдигна глава за поздрав, стовари няколко юмрука върху бакенбардите му. Когато Марти се тръшна на пода, всичко се разтресе, Фил и Ал го вдигнаха и сложиха на въртящия се стол, като го завързаха с двойни възли.
— Никой да не влиза — заповяда Чарли.
Фил излезе, а Чарли и Ал изчакаха Джилрой да дойде на себе си. Това не трая дълго.