Всички клонове на предприятията на братството представляваха един конгломерат, който можеше да действа дотогава, докато се неутрализират, от една страна, пазителите на закона, а от друга, докато се поддържат сърдечни, дълготрайни отношения с неговите клиенти — жертви. Както при никоя друга търговска организация, бизнесът на семейство Прици зависеше изцяло от солидните му връзки с кръговете от обществото, нямащи нищо общо с криминалния свят, но крепящи се на взаимната изгода. Би било погрешно да се смята, че семейство Прици се различаваше от „законното“ общество. Огромните печалби и облагите се създаваха и насърчаваха и от двете страни. Прици не бяха „лоши“ играчи и играеха карти само със строго определени „добри играчи“. И двете страни изкусно лавираха в дългата нощна надпревара за бичене на пари, помагаха си и обединени бяха най-важната част от политическата и икономическата система на обществото.
В църквата, от лявата страна, на задната половина от пейките седяха с безразличие работните групи на Прици и техните capiregimes6 на почетната гвардия от около седемстотин души — една трета от действащите soldati7. Пред тях бяха посредниците от групата на главния инспектор, градските поделения и полицейският отряд към Нюйоркския полицейски отдел, всичките в цивилни дрехи. До тях седеше главният оперативен ръководител на един от многонационалните конгломерати, папският нунций, водачите на националния съюз, суперзвезди от екрана, операта, театъра, телевизията и от големия свят на спорта. Шафер бе сегашният световен шампион в полутежка категория, а шаферка — Мис Америка на годината. На първите три реда сенатори и конгресмени седяха рамо до рамо с висши полицаи, радио и телевизионни водещи, най-добрите и блестящи умове на печата, представители на областната и централната прокуратура, хора от Белия дом.
Радиото плътно отразяваше церемонията от галерията на църковния хор, където бяха инсталирани камерите на телевизионните мрежи заедно със записващата апаратура, собственост на Прици. Лавината от безкрайните репортажи се сливаше с прекрасната църковна музика и щракането на обикновените, старомодни новинарски камери. Омъжваше се внучката на Корадо Прици.
Чарли Партана седеше на единадесетия ред, отдясно, до своя братовчед Паули Сестеро, административен директор в киното. Чарли беше едър, подвижен мъж на четиридесет и две години. Приличаше на покойния Фар Лап, с яки скули и издадена напред челюст, с жълтеникави очи и вежди като осил. Той стана един от „преуспелите“ мъже в обществото на честта още щом навърши седемнадесет години — също като баща си.
Чарли Партана беше син на Анджело, sottocapo8 на Винсънт и екзекутор при Прици. Един следобед тринадесетгодишният Чарли се озова на пътя Гън Хил в Бронкс, където никога не беше ходил. Баща му не можа да измисли по-добър начин, за да пречука Фил Тероне Малкия, най-големият мръсник и търговец на марихуана в северен Бронкс. Чарли беше облечен с къси панталонки. Там около тридесетина деца се блъскаха за сребърните монети, които Тероне им подхвърляше. Чарли просто изтича зад колата и пръсна черепа на Тероне. След това хвърли пистолета и изчезна сред децата.
Беше коравосърдечен и нищо не можеше да го развълнува. Винаги изработваше плана си, обмисляйки го хладнокръвно, до най-малки подробности. Веднъж полицията плътно обкръжи един апартамент. На покрива и по прозореца имаше прожектори, високоговорители и снайперисти, всичко като за снимане на филм — за да хванат гангстера Димпълз Танкреди, който не само работеше за Прици, но беше пречукал и две ченгета. Танкреди му изпрати съобщение, изказвайки съжалението си, но и решимостта си да се споразумее с полицията, макар че това щеше да удари бизнеса на Прици с опиати по Източния бряг, за да спечели време вместо да бъде пречукан от ченгетата. Поне достатъчно време, за да може адвокатът му да уреди някои неща и побеснелите ченгета да се успокоят. Дон Корадо беше слисан от намеренията на Танкреди и го сподели с Анджело Партана, който каза: „Ами, моят Чарли ще влезе там и ще опатка това курче“. Това беше четвъртият удар на двадесетгодишния Чарли.
Едуардо Прици уговори официална среща с висши полицейски офицери от Бруклин. Бяха разменени мнения и на всички стана ясно, че и двете страни желаят отвратителният убиец на ченгета да бъде умъртвен. Отделът се съгласи това да извърши агент посредник, но не желаеше да рискува повече живота на други полицаи.