— Искам да добавя — прекъсна го Блустоун — когато беше шеф на смените, а Джак Реймън беше на работа преди да излезе в отпуска, Луис като отговорник на етаж никога не носеше разписката на даден играч на касата и не получаваше парите. Реймън, шефът на казиното, имаше право, но не го ползваше. Той караше лично играчите да ходят на касата и да удостоверяват самоличността си. Ето защо, ако Луис само се бе опитал, дори когато беше заместник-управител, това би изглеждало подозрително и все някой щеше да ми подшушне. Но, ако агентът на Луис е бил на касата, тогава той би могъл да му подаде подправен лист на богат играч, чиято сметка би било възможно веднага да се провери в картотеката. Той и агентът му ще заверят документа и ще го оставят при другите, а неговият агент ще изплати парите на Луис.
— Сега си спомням Маркси Хелър — добави Анджело — Когато беше на работа, носеше сива перука и имаше тъмни торбички под очите, като че ли жена му си държеше там утайката от кафето. Беше голям глупак и обичаше да командва. Устата му бе пълна с корони за 3200 долара.
— Когато казах на татко за Луис Пало — рече Винсънт, сякаш баща му не бе в стаята — той помисли малко и си го спомни. „Не беше слаб човек — каза баща ми, освен когато го ласкаят.“ Луис наистина не можеше да устои на ласкателствата.
Може би, беше по-лош от всички нас. Обичаше дрехите и удобствата. Но през годините, в които баща ми го познаваше, никога не се е проявявал като алчен. Лично аз познавам Луис като смел човек. Той заведе Фуфо Сапере, един маниак, в една баня на Кони Айлънд и така разигра заровете на Пиър Найн, като че ли играеше с ученици. „И така — разсъждаваше баща ми, — ако някой е безстрашен и не е роден за пари и ако на туй отгоре е глупак, как е възможно да измисли такъв готин номер? Тогава? — баща ми сам си задаваше въпроса. — Добре, как стана това? Трябва да е била жена, реши той — само жена би могла да се сети да го поласкае и той ще стане безпомощен“. Разкажи ни за Маркси Хелър, Сирил.
— Маркси Хелър дойде при нас преди четири години от името на Върджил Мароуитц — каза Сирил Блустоун. — Мароуитц дава пари на заем, но не е лихвар, макар че законът му позволява да бъде и мъничко лихвар. Има верига от магазини — „Хепи Файненсиз“ — в Западен Тексас, Ню Мексико и Аризона. Печели доста добре от тях.
— Преди около седем години — прекъсна го Винсънт — Мароуитц реши, че има нужда от закрила, защото бизнесът му беше твърде съблазнителен, за да го остави ей-така на други хора. Той познаваше Едуардо. Срещна се с него. Дойде с много книжа. Каза, че иска да се включи в кабелната телевизия, като финансира от наше име изграждането й на Югозапад. Поставянето на кабела струваше четиридесет милиона долара. Част от парите бяха негови, а друга — от кредит, който той осигури. Той и Едуардо се договаряха и Едуардо му каза, че би поел работата срещу шестдесет и пет процента от сделката. Трябва да знаеш, Мароуитц счита, че всеки от нашего брата в занаята е блестящ като киноартист или нещо подобно. Като че ли му се искаше на неговия паметник да пише, че той е човекът, който познава нашите среди повече, отколкото Джими Хофа. Все едно Чарли да пожелае да бъде известен като близък приятел на всички членове на Националния църковен съвет. — Той въздъхна — Мароуитц е много странен човек и това ни доведе до Маркси Хелър.
Той отпи от чашата изстудена мастика. Кимна на Сирил Блустоун.
— Да-а — каза Блустоун — Маркси Хелър. Той все се навърташе около старата детройтска банка, до едни боклуци. Взимаха опиум, като че ли това бе закуска за шампиони. Той беше добре с математиката. Разболя се от туберкулоза, но понеже беше упорит, момчетата го уредиха при Ейб във Финикс и той отиде там; гърдите му обаче не се оправиха и го изписаха. Сигурно е срещнал Мароуитц и му е напълнил главата с хубави приказки — че познава Капоне и куп подобни лъжи. Въпреки това, Мароуитц настоя да заплати за лечението на Хелър. Когато Хелър излезе от санаториума, Мароуитц му намери работа в една финансова служба. Това беше преди десет години. Преди четири години Мароуитц горещо ми препоръча да настаня Хелър във Вегас. Той е гений на цифрите — казваше Мароуитц и не му се искаше да го пусне, но жената на Хелър не можела да понася Финикс. Взехме го при нас. Останалото знаете.
— Къде е жена му сега? — Попита Чарли.
— В Лос Анджелийс — отговори Блустоун. — Ще ти дам досието на Хелър, адреса на жена му и всичко останало.