— Мисля, че би трябвало да започна със съпругата — каза Чарли.
— След Мароуитц — нареди Винсънт. — Утре сутринта излиташ за Финикс, за да се видиш с Мароуитц. Баща ми си иска парите. И той иска да накараш Мароуитц да те заведе при Хелър. Мислиш ли, че Мароуитц е в играта?
— Откъде да знам, Чарли. Луис не би могъл да си го помисли, така че кой може да знае?
Седма глава
Чарли пристигна във Финикс в два часа следобед. Беше горещо. Нае кола, регистрира се в един мотел близо до града и взе душ преди да се обади по телефона на Върджил Мароуитц.
— Чарли Партана? — почти изпя в слушалката Мароуитц. — Каква чест! В града ли сте? Кога мога да ви видя?
Не вярваше на всичко, което Винсънт му бе казал за този човек, гледащ на хората от техните среди като на знаменитости, но гласът на Мароуитц, противно На волята му, беше такъв, че той се помъчи да си спомни какво бе направил Богарт във филмите си, за да покаже, че е опасен и да сплаши някого. Чувстваше се като кръгъл идиот, но успя да каже:
— Трябва да си поговорим малко, Мароуитц. След двадесет минути ще мина да те взема от службата ти. Чакай там. — И затвори.
Сложи черна спортна риза с къси ръкави, черни панталони и черни очила. Извади картата на Финикс, дадена му от фирмата за коли под наем, и набеляза улиците, които водят до офиса на Хепи Файнансиз. Качи се в колата и потегли натам. Пред сградата имаше четирима души. Когато Чарли натисна силно клаксона, един нисичък, тантурест, усмихнат човечец, полутичайки, полувървейки се приближи до колата.
— Мистър Партана? — попита нетърпеливо той с глас, който изпищя по-високо от кучешката свирка на Аберкромби и Фич.
Чарли кимна.
— Аз съм Върджил Мароуитц. — Той отвори вратата и се качи в колата. — Каква чест и удоволствие е, мистър Партана. Мога ли да ви наричам Чарли? — Обхвана главата си с две ръце и се наведе. — Не мога да повярвам, че минавам по улиците на Финикс в една кола с Чарли, Чарли Партана „Екзекутора“. О, боже!
„Как може да се говори с такъв чешит?“ — мислеше Чарли. Това е бизнесът! Гледаха на семейство Прици като на банда паралии! Самият Богарт не успя да постигне във филмите си това, което Чарли успя с Мароуитц.
— Слушай, приятелю — заяви той. — Дойдох тук от няколко хиляди километра, за да ти кажа, че твоят човек, Маркси Хелър, е откраднал седемстотин и две хиляди и осемдесет и пет долара от моите хора.
— Маркси ли? Винаги съм мислил, че гангстерското му име е Мокси.
— Затваряй си устата! Ще ти напиша чек за седемстотин двадесет и двете хиляди, после ще отидем в твоята банка, за да го осребрим. Ясно ли е? Добре. Ще те попитам само едно — къде е Маркси Хелър?
— Мистър Партана! — Повече от четири години нито съм го виждал, нито съм говорил с него. Накъде отиваме?
— Ще караме, докато се стъмни — отсече Чарли. — После ти ще слезеш, ще изкопаеш един трап с лопатата, която е на задната седалка, след това ще те пречукам, ще те пусна в трапа и ще го зария.
Мароуитц се обърна и погледна седалката. Там наистина имаше една нова лопата.
— Имам ли избор, Чарли? Господи, това е чудесно! Мечтал съм да присъствам на екзекуция, но никога не си бях представял, че ще бъда жертва на бандата.
— Бандата ли? — учуди се Чарли.
— Имам ли наистина избор?
— Два. Дай ми парите и Хелър и довечера ще можеш да спиш в леглото си.
— Добре. Ами тогава — промърмори Мароуитц — няма нужда да караш по-нататък. Да отидем направо в моята банка, ще ти напиша един чек, който ще ти осребрят.
— Добре — съгласи се Чарли. — Къде е Маркси Хелър?
— Не зная, Чарли, така че не мога да ти отговоря, но мога да направя едно много умно предложение. Преди това обаче трябва да ти кажа нещо. Просто не вярвам, че ще ме убиеш заради комплицираната система, по която бе създадена кабелната телевизионна компания. Фамилията Прици ще притежава шестдесет и пет процента от четиридесет милионната доларова инвестиция в кабелната част само докато аз съм достатъчно силен, за да отстоявам кредитния фонд, който се включва в оборотния капитал. Направих сделката с фамилията Прици, защото прецених, че имам нужда от закрила. Ако нещо се случи с мен, кредитът просто ще пропадне. Така предвидих нещата, Ед Прици го знаеше. Ако ме пречукате, както вие, приятели, образно се изразявате, то това би било стотици пъти по-скъпо за Прици, за честта и парите им, отколкото нищожната сума, която твърдите, че Хелър е откраднал.