— Господи, Върджил, но ти си нещо друго — възкликна Чарли вбесен, но възхитен.
— О, ще ти дам подписан чек — заяви Мароуитц. — Ед Прици никога няма да накара никого от вашите хора да го осребрят, но виж какво ще ти кажа: ако чичо ти Винсънт вдигне шум, за да ме принуди да се явя във Великия съвет на организираната престъпност или дори само в Комисията на фамилиите от Ню Йорк и Чикаго — едно от двете — и накрая в съда на Американската култура за окончателно решение, ще трябва да платя парите, защото преди четири години аз препоръчах Маркси Хелър за работа във Вегас. Тогава ще платя с удоволствие глобата, ако Съветът в мое присъствие се произнесе срещу мен.
— Върджил…
— Да, Чарли?
— А, по дяволите! — отрони Чарли, завивайки с колата. — Ще се върнем в мотела и ще се измъкнем от гадната жега, докато се обадя в Ню Йорк.
Винсънт Прици му нареди да остане там където е, и че той ще му се обади веднага. Звънна след седем минути.
— Някой ни разиграва, Чарли, — рече той. — Почерпи човека нещо!
Чарли се върна до усамотената маса в ъгъла на бара с климатична инсталация. Върджил го посрещна с грейнала усмивка.
— Ама че работа! — възкликна Чарли. Извика сервитьора и поръча два сока ананас с бакарди.
— Как са работите у дома? — попита Върджил.
— Дадоха ти пожизнен пропуск — отговори Чарли.
Сервитьорът донесе напитките.
— Ей! Това е изключително освежаващо питие — удиви се Върджил. — Ще трябва да взема рецептата.
— Ти да не си малко така, Върджил?
— О, малко. — Лицето му светна. — А ти?
— Не.
— Е, добре де. Не се притеснявай за това.
— Къде е Маркси Хелър?
— Все за това! Е, ако бях някой от висшите изпълнители на вашата организация, щях да забравя всичко за Финикс. Една следа от преди четири години — и щях да тръгна само по следата, която Маркси Хелър неотлъчно е следвал през цялото време, откакто го познавам.
— Каква следа?
— Неговата съпруга?
— В Лос Анджелийс?
— Да-а. Чарли, това е фантастично питие. Трябва да вземем по още едно. Той махна с ръка на бармана. — Маркси каза, че той трябва да се махне от Финикс, защото жена му не можела да издържа тук. Спомена, че било твърде сухо за астмата или нещо такова. Бях против. Маркси беше много добре с математиката. Каза, че ще ми бъде безкрайно задължен, ако му помогна чрез многобройните ми приятели — гангстери — извинявай за израза — и му намеря работа във Вегас. Естествено, аз се обадих на Сирил Блустоун за него. Той замина и повече не го видях.
— Имаш ли някаква негова снимка, Върджил?
— Имам три или четири много хубави моментални снимки и направо ще се разтопя от кеф и ще бъда горд, ако ти се съгласиш да ми позираш.
— Баща ми е въобще против снимките — заяви Чарли.
— Разбирам!
Барманът донесе на масата новите напитки и Върджил го попита за телефон. Когато включиха апарата, той набра един номер.
— Ало, Килър ли е? — попита той. — Аз съм, Килър, скъпи. Искам да отидеш и да вземеш Книга шеста от галерията и да проучиш добре индекса. Обърни на страниците със снимките на Маркси Хелър и ги донеси, веднага. Моля те. На рецепцията на мотел „Джон Х. Джаксън Гъшър“. Казах на рецепцията, скъпи. Моля те, Килър, не ме ядосвай — и затвори.
— Всъщност той не е убиец — рече Върджил на Чарли, — аз само така му викам, за да му вдигна малко самочувствието.
Осма глава
Съпругата на Маркси Хелър живееше в елегантна къща, имитация на грегориански стил, в Уестуу Чарли паркира на улицата на около петдесет ядра по-надолу от къщата и се върна обратно пеш, минавайки тихичко по алеята за колите до страничната врата и влезе вътре. Леко затвори вратата. Нощта настъпваше и тъмнината се стелеше наоколо. Той премина през коридор, който започваше от кухнята, като се оглеждаше за осветено помещение. Светлината проблесна под една врата, когато зави рязко. Чарли отвори вратата и застана втренчен в зеленикавите, потънали в торбички очи на Маркси Хелър, който седеше на едно голямо бюро и редеше пасианс.
Хелър впери очи в него и премигна.
Чарли не каза нищо.
— Какво искаш, приятелю? — попита Хелър.
— Изпраща ме Прици.
Хелър посегна с дясната си ръка да отвори чекмеджето на бюрото пред него, Чарли прекоси стаята. Като предпазна мярка и за наказание с двете си ръце той счупи китката на Хелър, като вдигна ръката му и яростно я смаза в ръба на бюрото. За секунди Хелър припадна. Чарли приседна близо до него и изчака очите му да трепнат отново. Докато чакаше, отвори чекмеджето и извади един дълъг нож с красива дръжка. Това е страхотен нож за хвърляне. Мушна го под колана на кръста си. Хелър се свести.