— Къде са парите на Прици, Маркси? — попита Чарли.
— Ти кой си?
— Чарли Партана.
— О, по дяволите. Чарли — точната стрела. Американският Робин Худ. Е, Чарли, парите не са у мене. Ще кажеш, че не ми вярваш. Тогава ще стане лошо за мене. Но това е факт. Парите не са у мене.
— Каква е разликата, Маркси? Във всички случаи, заради това, което си направил, лошо ти се пише. Хайде.
— Къде?
— Навън, в колата. Хайде.
Хелър се изправи. Той се взря в отичащата китка.
— Господи, боли, — промълви той като на себе си.
— Няма да ти е необходима — каза Чарли.
Хелър прихвана китката със здравата си ръка и се заизмъква иззад бюрото.
Чарли извика:
— Застани срещу стената! Разкрачи се, ръцете на главата!
Намери пистолета в джоба на хавлията на Маркси. Изпразни го, сложи патроните в джоба си и хвърли пистолета в кошчето за боклук.
— Вън — заповяда той.
Излязоха през задната врата и Чарли избута Хелър към двойния гараж. Нареди му да отвори вратата. Влязоха вътре.
— Лампата, Маркси — заповяда Чарли, спускайки гаражната врата. Хелър натисна електрическия ключ. Светлината разкри един Олдсмобил Кътлъс и празно пространство за още една кола.
— Имаше време да си помислиш — отвърна Чарли. — Ще ми кажеш ли къде са парите на Прици?
— Ако знаех, може би щях да ти кажа, а може би нямаше да ти кажа. Но аз не зная.
Чарли извади от кобура си револвер със заглушител на цевта и стреля три пъти в Хелър; в лицето, в гърдите и в гърлото. Прибра револвера и отвори багажника на Олдсмобила. Вдигна Хелър от мястото, където беше паднал и го натика в багажника. Затръшна капака, изгаси вратата на гаража и се върна в къщата.
Седна в потъналата в мрак трапезария точно до страничната врата към кухнята, до която водеше алеята за коли и зачака. Беше седял вече тридесет и пет минути, когато алеята се освети най-напред от фарове, а после се появи и самата кола. Страничната врата се отвори. Влезе жената с покупки в ръце. Тя затвори вратата, прекоси кухнята и извика:
— Върнах се, скъпи.
Чарли стана и пристъпи към вратата на кухнята, като каза:
— Маркси не е тук, мисис Хелър!
Тя се обърна с лице към гласа.
Беше Айрин Уокър.
Девета глава
Изкрещя „Чарли!“
Той беше онемял.
— Какво правиш тук? — попита тя истерично. — Защо не се обади? Ти винаги се обаждаш. О, по дяволите, Чарли, ти разруши всичко.
— Къде са парите?
— Парите ли?
— Къде са парите? Хелър уби Луис Пало, за да ги вземе, къде са?
— Чарли, не зная за какво говориш. Пита ли Маркси? Къде е той?
— Мъртъв е.
— Мъртъв?
— Е, добре, Айрин. Къде са парите на Прици, които съпругът ти открадна от Вегас?
Беше зашеметена.
— Ще си спомня. Той имаше една малка чантичка. Ще ти я покажа.
Излезе от кухнята и той тръгна след нея по коридора към една ниша в големия преден хол. Отвори вратата и побутна с крак някаква чанта.
— Може би са там — промълви тя. — Това е единственото място, за което знам, че биха могли да бъдат.
Чарли вдигна чантата и я сложи на масата. Натисна закопчалките и я отвори. Беше пълна с пари.
— Ще ги преброя. Мини насам. Искам да си пред мен.
Айрин се премести.
Той преброи парите. Направи й знак да седне и продължи да брои парите.
— Не стигат!
— Не стигат ли? — учуди се Айрин.
— Тук са триста и шестдесет хиляди долара. Половината!
— Половината ли?
— Мисис Хелър, не отговаряйте с това, което аз току-що съм казал. Къде е останалата част от проклетите пари?
— Чарли, та аз дори не знаех, че те са там — отвърна Айрин. — Как бих могла да знам, че не стигат? Когато Маркси дойде преди три нощи, носеше един голям куфар и тази малка чанта. Той просто я захвърли в килера и разопакова куфара.
— Тогава ти си знаела, че той е дошъл, за да остане. — Гласът на Чарли прозвуча студено.