— Слушай, Айрин — рече той дрезгаво, — ще ти кажа какво да направиш. Тази нощ няма да спиш. Ще мислиш къде са другите триста и шестдесет хиляди долара. Чуваш ли? Аз трябва да се отърва от Маркси и колата и да отида до Ню Йорк. Налага се да свърша нещо. Това е всичко, което мога да реша да направя сега.
— Добре, Чарли — обеща тя, — ще обърна наопаки цялата къща, докато открия къде Маркси е скрил парите. Кога ще ми се обадиш? Кога ще те видя? — Имаше чувство, че направо ще се строполи. Надяваше се, че би могла да остане права. Ако седнеше, това би могло да изглежда като израз на вина към него. Необходимостта да я убие току-що беше започнала да изчезва от лицето му.
— Не зная, Айрин. Просто не зная.
— Не знаеш дали ще се видим отново? — Трябваше да го задържи. Трябваше да го привлече на своя страна в това проклето блато, защото ако го пуснеше да си отиде, знаеше, че той ще се върне и тя ще умре.
— Млъкни! — изкрещя той. — Прици са завлечени с триста и шестдесет хиляди долара, а на тебе нищо не ти се е случило.
— Маркси е мъртъв — каза тя просто. — Той беше мой приятел. Какво представлява за Прици загубата на някакви си пари, които застрахователната компания ще им върне, в сравнение с това, което аз загубих?
— Каква си ти, професионална лъжкиня ли? — извика той. — Преди пет минути заяви, че искаш да се ожениш за мене. Знаеш, че ако ти се случи нещо, аз ще го направя.
— Може би твоите емоции нещо не са в ред — отвърна тя, чувствайки се по-сигурна, защото го накара да говори и да се съмнява в това, което мислеше, че вярва.
— Маркси си отиваше. Оставаха му може би седмица, може би десетина дни. Знаех, че ще го загубя. Това са нормални чувства, нали? Но ти дойде и го ликвидира. Когато излязох, беше жив. Когато влязох тук, беше мъртъв. Какво знаеш ти? Колко те е грижа за чувствата на една жена? Във всеки случай той трябваше да си отиде, но никой не беше подготвен за смъртта, която ти му причини, Чарли.
— А-а, по дяволите. Чуй ме, намери триста и шестдесетте хиляди. Това е всичко. Намери ги и ми ги донеси.
Излезе от къщата през кухненската врата и тръгна с колата и тялото на Маркси към летището. Захвърли пистолета в една боклукчийска кофа в Уатс. Остави колата на паркинга на летището, за да могат хората от службата за наемане на коли да я намерят. Хвана полета на Ред-ай от Лос Анджелийс, без каквито и да било илюзии за най-важното нещо в живота си. Айрин беше курва, на която не й трепна окото. Ето какво беше тя. Кому е нужна такава жена? Всички тези небивалици, че била данъчен консултант! Беше противно! Беше най-долнопробният тип гангстер. Изпотрепа се да мисли как да й обясни за техните среди, а тя през цялото време си е плетяла мрежичката как да отмъкне парите от Прици. Сигурно се е чукала с Луис, защото не е имало друг начин да се добере до него. Кой друг би могъл да претрепе Луис зад заведението на Престо Чилионе? Тя е откраднала проклетите пари и е пречукала Луис, така че знае, че Прици ще изпратят някого за нея. И така, тя го е измислила. Ако им предаде Маркси и половината от седемстотин и двадесетте хиляди долара и се върне от супермаркета с покупките в ръце и с тая глупост „Върнах се, скъпи“, всеки би се хванал, че тя е просто един данъчен консултант, заплетена в някаква мистериозна мрежа. Най-ужасното в цялата работа беше, че сигурно е знаела, че Прици ще изпратят него за парите, и е разчитала на това като нейна застраховка. И той й позволи да го направи.
По дяволите! Ако не беше в проклетия 747 някъде над Аризона, щеше да свие нечия кола, да се върне обратно в нейната проклета къща и да я надупчи цялата. Взе един севън-ъп и сандвич със солено говеждо. Започна да си спомня автоматично всички добри страни на Айрин. Беше страхотна жена. Две мнения няма, припомни си той. Караше кола за петдесет и две хиляди долара, така че трябва да е страхотен данъчен експерт. Колко данъчни експерти — дори мъже — изкарваха достатъчно, за да карат коли от петдесет и две хиляди долара? Можеше да говори пуерторикански като местен жител. Беше луда по него. Имаше страхотна къща и разкошни дрехи, а може би е учила в колеж с Мейроуз Прици. Всичко беше чудесно, но важното, невероятното беше, че е луда по него. Той дори го имаше на касета. Като броеше плюсовете на Айрин срещу възможните минуси, той започна да се успокоява.