Можеше ли в Айрин да съжителстват две жени, чудеше се той? Напълно допустимо. Имаше такъв филм, а той смътно си спомняше за подобно нещо в едно списание. Преди всичко тя беше чудесно момиче. Знаеше го и толкова. Можеше ли някой да вини една жена, че се е омъжила за добър и грижовен човек? Би трябвало той да е благодарен за този брак, защото е дал възможност на Айрин да опознае техните среди. Вероятно си е представяла, че болнавият Маркси е имал нужда от нея и тя се е омъжила за него. Това е само част от факта, защото тя е чудесен човек. Почувства се ужасно само като си помисли, че едва не я пречука и натика в багажника при мъжа й. Но изненадата беше ужасна. Почти беше скъсал, когато тя се промени и той разбра коя е всъщност. Беше готов и Господ знае, че той беше готов, но добротата й излезе наяве и го възпря. Добротата успя да го накара да разбере, че той трябва да премисля нещата преди да предприеме каквото и да било, което би разрушило всичко между тях. Виж колко верен бил този инстинкт. Имаше време да размишлява, а утре щеше да влезе в „Света Грация“ и да запали в знак на благодарност няколко свещи по двадесет долара.
Преди всичко Айрин му бе подсказала, че знае за техните среди. И въпреки че той бе убил мъжа й, беше склонна да прости, защото схващаше, че Маркси бе измамил подло Прици. Беше откраднал куп пари от тях и никой, дори и собствената му съпруга, не може да не го признае. После, сигурно Хелър е погодил номера на Луис. Как можеше да допусне, че Айрин е пречукала Луис? Беше невъзможно. Тя разбираше какви са те, но това не я превръщаше автоматично в убиец.
Но, по дяволите! Ако Хелър беше убил Луис, защо в неговата чанта имаше само триста и шестдесет хиляди долара? Ако Хелър бе убил Луис, у него щеше да бъде цялата сума. Това, че доларите бяха само триста и шестдесет хиляди, не означаваше, че Айрин е пречукала Луис. Беше вярно противното. Ако всичките седемстотин и двадесет хиляди долара бяха в къщата и ако Хелър наистина беше умрял здрав и прав, тогава може би някой можеше да подозира, че Айрин е опукала Луис, колкото и налудничаво да звучи.
Прибра се и си легна, мислейки как след като се измъкне от срещата за триста и шестдесетте хиляди долара, щеше да доведе Поп тук, за да му приготви страхотно ядене, а след това да му пусне касетата с Айрин Уокър, за да може да му зададе някои въпроси и да подреди всичко на място в главата си. Щяха да се оженят не след дълго и тя щеше да се премести в Ню Йорк, разбира се. Той би помолил Ед Прици да й намери хубав офис в Манхатън и да й уреди някаква данъчна дейност. Ед имаше такива големи възможности, че те можеха да й дадат двойно повече от това, което взимаше в Лос Анджелийс, независимо колко е било то.
Когато се събуди, той се чувстваше великолепно. Взе душ, тананикайки старата мелодийка „Ти си моя“. След като се избръсна и облече, провери какво има за ядене вкъщи и излезе да купи от магазина всичко, което баща му страшно обичаше да яде. Приготви по-голямата част от вечерята, качи се в колата и потегли към пералнята на хотел „Свети Габионе“.
Баща му го отведе в офиса на Винсънт. Ръкуваха се и Винсънт попита как е минало всичко.
— Е, наполовина добре — призна Чарли. — Половината от седемстотин и двадесетте хиляди връщам. Само половината.
— А-а? — почуди се Винсънт. — Как ще го обясниш?
— Луис и Хелър, изглежда, са си поделили плячката във Вегас. След това Хелър отива в къщата на съпругата си в Лос Анджелийс. После Луис се среща навън при Престо, носейки своя дял със себе си, и човекът, който е взел триста и шестдесетте хиляди, го е пречукал и ги е задигнал.
— Искаш да кажеш, че Луис се е мотал из Вегас двадесет и четири часа? И след това се е прибрал с половината от парите, за да се срещне там с някого?
— Как другояче? Така трябва да са изчезнали другите триста и шестдесет хиляди долара — отвърна Чарли спокойно.
— Може би.
— Говорих с Хелър в Лос Анджелийс и той каза, че не знае къде са парите. Така че аз се разплатих с него. След това се върна съпругата му. Попитах и нея. Тя ми показа чантата с парите. Преброих ги. Бяха само половината.
— Трябваше ли да я обработваш?
— Заведе ме направо при чантата без проблеми. Дори не знаеше, че там има пари. Не знаеше нищо за него. Не го била виждала четири години.
— Има нещо гнило тук — замисли се Винсънт, — някой е взел нашите триста и шестдесет хиляди долара. — Той прехапа устни. — Но ти си страхотен, Чарли. Печелиш няколко допълнителни точки за добрата работа.