След срещата, вървейки през хола с баща си, Чарли запита:
— Мислиш ли, че Винсънт се опитваше да ми каже нещо, Поп? Според неговите разсъждения, може да излезе, че аз съм свил триста и шестдесетте хиляди.
— А-а, такъв си е Винсънт. Дон Корадо ще го разпъне за парите, така че той ще претършува навсякъде.
— Трябва ли да се безпокоя?
— Е, не, все още не.
— Слушай, Поп, защо не дойдеш у дома да хапнем заедно тази вечер?
— Страхотно — съгласи се Поп.
— Приготвил съм всичко, което обичаш, време е да ти сготвя нещо наистина хубаво.
— Страхотно — повтори Поп.
— Ще ти покажа филма с оная жена, дето ти говорих. Ти знаеш — момичето от сватбата. Приготвих видеото днес следобед.
— Винаги съм искал да видя как работят тия машинарийки — каза баща му, — но няма да се заседявам.
Видеоапаратът беше монтиран в три часа същия следобед. Чарли помоли човека да запише нещо от 13-ти канал, защото не искаше да започне направо. Той му записа три минути от „Историята на английската мебел“ (по Робърт Адам). Чарли съжаляваше, когато се наложи да прекъснат, защото човекът предложи да запишат същото предаване, докато гледат нещо друго.
Гледаха един черно-бял филм от 1937 година в следващите няколко минути и мъжът му напомни, че всички във филма са с по петдесет години по-възрастни, отколкото изглеждат на екрана.
Апаратът работеше. Те го оставиха да прожектира „Историята на английската мебел“ (по Робърт Адам) още две минути и когато беше сигурен, че разбира как да борави с него, Чарли му даде петачка и кашона от видеото, за да го вземе със себе си. „Винаги давай бакшиш колкото трябва“, беше го учил баща му. Никога прекалено много, нито пък твърде малко.
Той сложи касетата надписана „Айрин Уокър“. Натисна бутона за включване. Бързо се върна обратно на стола, седна и тя беше вече с него в стаята, на двадесет и шест инчовия екран в разкошни цветове. Слизаше плавно от колата с Мейроуз пред хотела. После пускаше своя плик в черната копринена чанта на входа на „Градините на Палермо“. След това той държеше ръката й и те се усмихваха един на друг, като момче, когато среща момиче — сцена от всеки филм. Натисна бутона „стоп кадър“ на дистанционното управление и се прозина. Най-хубавата сцена, която някога беше виждал. Пусна отново сцената с Айрин и когато стигна до края на 2 минути и 49-те секунди, възбуден пренави лентата и я пусна от самото начало.
След три пускания той се преизпълни от страхотно чувство. Беше видял нещо наистина жизнено, как тя го докосваше, когато стояха близо един до друг, Тя не беше само някой, който го докосва. Не беше докоснала нито Мейроуз, нито Поп, а само него. Беше все още въодушевен, когато Поп дойде за вечеря.
— Хей, Поп — каза той вманиачено, — знаеш ли какво съм ти приготвил за ядене тази вечер? Имам sisizzo ci ’Ucimuli31. Твоите любими нали? Какво друго, ха-ха? Имам пресен карагьоз, това е другото, което за тебе означава малко alose in camacia32, какво ще кажеш?
— Слушай, по-добре е, отколкото у Макдоналд.
— Голям вкус имаш, Поп.
Вечеряха тихо, съсредоточени върху храната. Поп възкликна поне два пъти, че се кълне в Господа, но не знае как синът му е успял да ги приготви.
— Чарли, казвам ти, затварям очи и ми се струва, че майка ти ни е сготвила.
Никога не говореха за работа, докато се хранеха.
След вечерята настани баща си пред телевизора с чаша изстудена мастика в едната ръка и пура „Пруелба“ — в другата.
— Сега — рече Чарли — ще ти покажа жената, за която те питах. Пусна записа и седна до баща си. Гледаха филма безмълвно, а Чарли очакваше Поп да му обясни защо беше наредил на Паули да изтрие Айрин от лентата.
— Страхотно откритие — възкликна Поп. — Кой би си помислил, че ти можеш да имаш Пит Спина на филм с елитния състав на полицейския комисар?
— Да, наистина. Но какво ще кажеш за жената? Откъде я познаваш, Поп?
— Всъщност не я познавам. Познавах баща й. Може би съм я срещал, веднъж мисля.
— А-а? Баща й ли?
— Работеше като механик в бандата на Полак Джо Салтис. Бандата на Стария Полак около Забранената борса. Те се занимаваха с отвличане и пречукване. Никога не са били представителни. След войната някой очисти баща й. Той не липсваше на никого.
Чарли беше полуслисан, полуобнадежден. Е, Господи, мислеше си, нищо чудно, че Айрин знае толкова за нас. Маркси Хелър не й беше необходим, за да разбере. Собственият й баща е работил за чикагска банда. Беше живяла сред нея, израснала в нея, знаеше я и все пак тя беше страхотна курва. Прекалено бързо беше разбрал за нея, по най-бърз начин. Почувства се малко раздразнен. Тя познаваше отлично средата им.