— Ей! — той подсвирна изведнъж на баща си. — Как така накара Паули да изреже онзи кадър от тебе и нея?
— Ами, по дяволите, Чарли — извика Анджело Партана, — та тя беше талантът, който доведохме, за да пречука Нетурбино.
Изведнъж в съзнанието на Чарли мебелите започнаха да се разпадат, те се блъскаха един о друг, като откачени предмети на борда на кораб, подхвърлян в морето от ураган. Огромното концертно пиано, на което беше седял, за да й свири своите древни балади с такава всеотдайност и вглъбеност, се беше килнало през борда на съзнанието му разпадащо се и опасно сред по-малките предмети, които профучаваха през неговите мисли, обръщайки му гръб, като се разбиваха и го нараняваха.
Познаваше много хора в своя бизнес, чиято работа беше да убиват други хора. Той ги приемаше, някой топло, други с безразличие. Те бяха необходими. Но бяха мъже. Фактът, че Айрин се хванала с мъжка работа, направо разби представите на Чарли за правилния ред на нещата. Хората, които вършеха неговата работа, бяха като всички онези, които убиваха, за да спечелят удобства и да си извоюват прием сред равните им, и поради естеството на работата си изграждаха отношенията си с останалия свят. Те трябваше да си свършат работата, а при тази дейност се изискваше привързаност и Чарли знаеше, че тя беше нещо, което Господ не бе предвидил за жената. Познаваше я от няколко минути и във вечността, но дори безсмъртието, с което дотолкова я оценяваше, бе деформирало в съзнанието му истината за нея. Ето защо, противно на възгледите си, беше я свързал с една гола истина, запазил я само за себе си. Беше я идеализирал, беше я превърнал в нещо, което тя не бе. Тя бе само един платен убиец. Усети силна болка. Беше съкрушен от подреждането на нещата в собственото му съзнание, в кораба на неговите надежди по време на урагана, дори когато знаеше, че тя не го е предала. Толкова много му се искаше Айрин да разбере кои са неговите среди, а сега само от едно изречение на баща му той знаеше откъде идва цялата й невидима болка. Той беше в нея, беше станал част от нея, но това беше много повече, отколкото бе бленувал. И затова то потисна радостта му и опустоши всичко в него.
— Какво има, Чарли? — попита Поп.
— Не се чувствам много добре, Поп — отвърна той. — Може би от храната или нещо друго.
— Ти я харесваш.
Чарли не можеше да го признае.
— Обичаш ли я?
Гласът на Поп не го изненада. Той беше мил. Това беше Поп, ненадминатият съветник, най-мъдрият мъж от всички съветници.
— Поп, трудно ми е да говоря.
— Не е нужно да говориш, аз ще говоря. Тя е страхотна жена, най-добрата. Виж, Чарли — каза той бързо, когато синът му се обърна, — какво знаеш ти за нея освен чувствата си.
— Това, което зная, е съвсем погрешно.
— Какво искаш да кажеш — погрешно? Мислиш ли, че можеш да знаеш всичко за всеки? Познаваш я от няколко дни, може би от седмица. Хей, с какво й каза, че си изкарваш прехраната?
— Зехтин и сирене. Но тя знаеше, Поп. Тя си е такава. Знаела е какъв съм аз и нищичко не спомена. Отишла на сватбата, за да получи твоето одобрение, а след това е пречукала Нетурбино. Каза ми, че е данъчен експерт.
— Чарли, представи си, че беше станало, обратното. Да предположим, че бях ти казал предварително за уговорката ни за Нетрубино, а след това си я видял и тя те е попитала за работата ти? Би ли й отговорил, че ти си екзекуторът на Прици?
— Не.
— И двамата познаваме поне дузина приятелчета, които обикалят наоколо и разправят, че те са пречукали този или онзи, а ти знаеш, че са кръгли глупаци. Тази жена е Маккой. Тя е наясно, че рано или късно ти ще разбереш за нея, но тя няма да се разкрие и да ти каже. Слушай, Чарли, човек като нея, ако му предложат няколко стотици хилядарки, няма да се откаже, ти знаеш това.
— Но това не е бизнес за жена!
— Ти мислиш, че тя решава какъв да бъде бизнесът ли? Баща й беше свиня, но тя се държеше за него дотогава докато го намериха под купчина смет на градското бунище. Беше добра дъщеря. По онова време се среща с Маркси Хелър и той е бил добър към нея. Заминават за Детройт и са били заедно в цялата тая белодробна история. След това я напуснал, защото не е могъл да понесе мисълта да накара една млада жена като нея да живее във Финикс. И така, тя отива в Чикаго и започва работа. Харесват я. Издигат я. Била е куриер и докато пътува непрекъснато през океана, изучава данъчните закони и се справя много добре.