— И така, каква е ползата, че е добра, след като работи на парче?
— Тя е американка! Имала е възможност да спечели дори повече пари, така че се възползвала от това! Имала е възможности за действие в нейния данъчен контингент. — Познавала е нашите среди. Имала е връзките. Знаела е, че винаги ще има особени ситуации, в които една жена може да се справи по-добре от Ал Мелвини или от тебе. Така че тя се включи и свърши голяма работа, Чарли.
— Не зная, Поп. Нещата са по сериозни. Щяхме да се женим.
— Тя би била добра съпруга, повярвай ми. Но Дон Корадо и семейството не биха го разбрали. Доведи я в Ню Йорк. Живей с нея, разбира се. Но ти познаваш Прици. Според тях жената принадлежи на работата, която върши.
— Ще си помисля, Поп.
— Помни това, което ти казах, чуваш ли, Чарли. Не се ядосвай, разбираш ли?
Единадесета глава
След като Дом и Фил минаха да вземат Поп с колата, за да го закарат в къщи, Чарли излезе на терасата и се размисли. Беше доволен, че бодигардовете на Поп дойдоха точно тогава, защото за първи път в живота си искаше да си го изкара на Поп. Би го сторил на Дом и Фил, но щеше да си съсипе мебелите. Прииска му се да слезе до ъгъла, да види кой е в закусвалнята и да си го изкара на тях. Какво друго можеше да направи?
Изведнъж се почувствува зле и с ръка на устата изтича в тоалетната, като блъсна пътьом масичката за кафе и счупи една ваза. Докато повръщаше, съжаляваше, че е счупил вазата. Къде можеше да я подмени? Тя беше в зелено, което точно пасваше на контура на килима и на дърветата от голямата картина. Повръщайки, си мислеше, че най-малко три седмици ще са му необходими, за да намери подходяща ваза. Може би някой би могъл да я залепи, Господи, той наистина се надяваше, че това може да стане.
Докато се миеше му стана ясно, че му е прилошало не от това как Айрин печели парите си, а от загубата на триста и шестдесетте хиляди долара на Прици, които някой бе задигнал от Луис Пало, след като го бяха пречукали.
Напръска се със сладникаво ухаещ одеколон и поклати неодобрително глава. Луис Пало, най-недоверчивият човек, който ядеше само пица cuddiruni, беше бъхтил с триста и шестдесет хиляди долара в джоба толкова пъти до бара бардак, до този кенеф като заведението на Престо Чилионе, чиито келнерки мърсуваха на паркинга встрани от магистралата, за да се срещне с някого. Е, добре, Чарли знаеше, че Луис никога не би отишъл там, освен ако някоя кукличка, която той от много време непременно е искал да има, не го е подмамила подло и го е накарала да отиде там. Кучи син!
Залитайки, той излезе от тоалетната и изправи съборената масичка. Вдигна парчетата, които някога бяха ваза и която Мейроуз се беше претрепала да намери, зави ги грижливо в парче вестник и ги сложи в чекмеджето. Ще трябва да признае на Мейроуз какво се беше случило и тя ще му извади душата. Убиецът на Луис го заинтригува.
Излезе на терасата, за да помисли. Седна, загледа се към залива и запали пура. Опита се да направи кръгче от дима, но лекият ветрец го разкара. Е, добре. Беше невъзможно Айрин да е убила Луис. Но ако Маркси Хелър наистина е щял да умре след няколко дена, то той едва ли би имал сили да се справи с Луис. Дори в разцвета на силите си Маркси не би могъл да го пречука. — Луис беше грубоват и много подозрителен човек. Така че, по дяволите, кой беше убил Луис Пало? Стана и се върна в апартамента. Имаше ли смисъл да си играе на предположения. Трябваше да събере малко информация. Отиде до нишата в хола и тършува из нея, докато намери телефонния указател на Лас Вегас. Потърси номера на бар „Престо Чилионе“ и се върна при телефона, за да се обади.
— Свържете ме с Престо — извика той. — Кажете му, че го търсят от Ню Йорк. — Зачака.
— Престо ли е? Чарли Партана.
— А, здравей! Как е? Искам да кажа, как си? — рече Чилионе.
— Слушай — каза Чарли, — оная нощ, когато пречукаха Луис, той всъщност влиза ли в заведението ти?
— Не. Бях изненадан. Искам да кажа той изобщо не е влизал.
— Така. Добре. Нека разговорът остане между нас. Благодаря.
Чарли затвори телефона. Върна се на терасата, пускайки кълба дим. Беше прав. Луис не беше слизал от колата, за да се срещне в бара с някого. Беше отишъл само на паркинга.
Никакви свидетели. Който и да е увещавал Луис да отиде там, след това го е пипнал на място в собствената му кола на паркинга, насочил се е по фаровете към колата му, качил се е при него и го е пречукал, отмъквайки триста и шестдесет хиляди долара. Трябва да е била жена.