— Ей, Чарли — учуди се тя, — какво става с тебе?
Той въздъхна дълбоко.
— Трябва да поговорим.
— Тук ли искаш да говориш, или ще влезеш, да седнем и да поговорим?
— Разбира се — каза той.
Седнаха един до друг върху огромното канапе.
Стаята беше обзаведена като интериор на китайска пагода по времето на Наполеон II, когато императорът владеел имения, натъпкани с антики от Централна Америка.
— Не са оригинали — казваше Мейроуз на партньорите си, но знаете ли, ние сме като традиционните шивачи. Трябва да декорираме, за да привлечем максимално внимание.
— Да — каза старшият партньор, — но какво ще стане, ако някой клиент изпадне в шок, след като види това?
— Слушай, Гасконецо, — цветовете са както трябва, а това е от значение. Всеки вижда формите различно, но цветовете са вечни.
— Колко хубаво е подредено при теб — възхити се Чарли.
— Да, това е моя работа.
— Защо имаш толкова книги?
— Сама съм много време.
— Защо не сложи книги в моята къща?
— Ти не оставаш сам за дълго.
Опитваше се да я гледа само в лицето. Не в очите. Не можеше да я погледне в очите, но продължаваше да гледа надолу. Започна да усеща като че ли хищна птица забива ноктите си в скротума му, тъй като тя нямаше нищо под дрехата, която носеше, а тя беше достатъчно прозрачна и почти виждаше гърдите й. Господи! Какъв чифт вторични полови белези, както лекарят в едно от списанията ги беше нарекъл. Почувства, че трябва да си оправи дрехите.
— Чувам, че си на марихуана — каза той между другото.
— Не, не съм. Пуша я, но мога и без нея. Искаш ли една?
Чарли не можеше да реши какво да отговори. Марихуана, кокаин и опиатите бяха за старомодни хора. Той и Поп изпитваха открито презрение към всеки, който ги взимаше. Включително и към пиячите, откакто бяха навлезли в бизнеса с фалшивото уиски. Като помисли за пиене, той си спомни шикозното място в Калифорния, където Айрин беше поръчала judo de pinas con Bacardi. За да се отърси от тази мисъл, каза:
— Разбира се. Защо не?
Тя отвори гравираната кутия от слонова кост на масата и му поднесе една цигара.
— Не знаех, че си на този боклук.
— Не, не съм — отвърна той просто, взимайки цигарата. — Аз дори не я пуша.
— Какво ще правиш с нея — шоколадови сладки ли? — попита тя, като запали, дръпна дълбоко и му подаде цигарата с марихуана. — По дяволите, какво все пак искаш от мен, Чарли.
Той дръпна от опиата, задържа дълго, след това каза през излизащия дим:
— Просто исках да поговоря с тебе.
— И ти си карал до тук от Бруклин почти в два часа сутринта само заради това?
Позволи си да сложи ръка на коляното й, по-скоро на бедрото й. Беше топло, хубаво.
— Загубихме доста време — рече той.
— Почти десет години ли? И ти казваш на това много време? Защо не почака да стана на петдесет?
— Е, — рече той бавно, издишвайки бавно — до петдесет ти би могла да станеш една дебела италианска курва.
— Така ли? Докато аз стана на петдесет, ти ще заприличаш на бащата на Водопроводчика — ако той е имал баща. Искаш да се любим ли, Чарли? Това ли искаш?
— Хей! Хайде! Спокойно. Какво по дяволите?
— Никой не е бил по-бавен и по-спокоен от тебе и от мене, Чарли. Цели десет години. Отговори на въпроса — искаш ли да се любим?
— Ами, искам.
— Добре, хайде.
Тя се изправи и започна да се съблича.
— Със запалени светлини ли? — попита той.
Стоеше на високи токчета. Без нищо друго освен силен грим на очите. Започна да диша тежко.
— Да — каза тя — точно тук. На „V“ образния килим Соске. На светлина.
— Дева Марио — промълви Чарли.
Час по-късно, след като се бяха любили на килима и в балдахиненото й легло, Чарли седеше на малката табуретка под душа, защото беше малко уморен. Продължаваше да й нашепва в ухото колко мека и гладка като кадифе е кожата й, колко прелестни са гърдите й и гъвкави бедрата й, докато тя не му каза или да говори мръсотии или да млъкне.
В седем часа тя му приготви такава закуска, каквато той знаеше, че дори сам не може да си приготви: малки топли кифлички с плънка от сирене, кълцани бъбреци, малки сардини с пълнеж от хапки хляб, смлени колбаси, чам-фъстък с лимонов сок, бутилка бяло вино и четвърт черно кафе.
Дъвчейки, той я гледаше със смесено чувство на боязън и обожание. Беше си сложила само една малка престилка.