— Не зная какво да правя — каза той.
— Нима?
— Какво значи „нима“?
— Е, Чарли, за Бога! Казваш ми здравей, когато ти се прииска. След почти десет години. От времето, когато бях на деветнадесет години, докато ти притрябва Айрин Уокър и ти ме използва като телефонен справочник. И с това ще се приключи, нали така? Завинаги нали? Звъниш ми в един часа сутринта, защото си притеснен, идваш и започваш да се любиш с мен. Излиза, че си изпаднал в невероятна беда, откакто замина за Мексико Сити.
— Така ли? Как разбра?
— Как се казвам — Джоунс? Аз съм от семейство. Внучка на Корадо Прици.
— Може ли да си поговорим?
— Не зная, Чарли. Знаех преди няколко минути, но сега не зная.
— Почти щях да се гръмна снощи.
— О, за Бога, Чарли!
Той я зяпна, поклащайки глава. Лицето му беше безпомощно. Никога преди не беше го виждала такъв.
Седна срещу него в пълната с джунджурии кухня.
Гледаха се, като че ли и за двамата времето беше спряло.
— Разкажи ми, Чарли.
— Мога да кажа само на тебе, Мей. Дори и на Поп не мога. А имам ли някой друг? Постъпвам с тебе по този начин, за да те накарам да се почувстваш зле. Така аз ще се почувствам по-добре, а това отнема мъжествеността ми. Това ме унижава.
— Чарли, как мога да се почувствам по-зле, отколкото бях. Това бяха най-лошите мигове от живота ми. Изпитвах същото, което ти сега чувстваш. Щях да се самоубия, но това, което вече бях направила срещу честта на Прици, щеше да бъде нищо за дядо ми, ако бях посегнала на себе си. Но, по дяволите, Чарли, повярвай ми, времето се грижи за всичко.
— Не зная какво се случи. Видях тази жена в църквата и в главата ми нещо се раздвижи, всичко се промени. То просто се случи. Видях я и всичко започна. След това се захванах с нея в Калифорния. Бяхме заедно няколко дни. Тогава не се любихме — само веднъж, но имахме време и аз се съсредоточих, за да мога да я опозная. Мисля, че я опознах.
Мейроуз прехапа долната си устна и остана така.
— Добре! — викна той свирепо. — Добре! И така, Луис Пало, който беше толкова праволинеен и би могъл да мине за йезуит, се настанява в касата с касиера на име Маркси Хелър. Те отмъкват от дядо ти седемстотин и двадесет и две хиляди долара и някакви дребни. После баща ти ме изпраща да взема парите и да се разплатя с лошите момчета. Луис вече го няма. Аз се оправям с Хелър, после в къщата чакам да се върне жена му — неговата съпруга, Мейроуз. Оказа се, че е моето момиче! — Той вдигна непохватните си ръце и ги разпери молитвено. — Какво трябваше да направя? Тя ми дава чантата с половината от парите и ми разказва поредица от небивалици. Всичко ми стана ясно още в момента когато тя се обърна с лице към мене в кухнята. Луис не би могъл да скрои тоя хитър номер! Хелър умираше от разядените си дробове и не му пукаше. Тя е скроила всичко. Отишла е, хванала е патката на Луис и го е забъркала в играта. Тя е погубила Луис! У нея е другата половина от парите на Прици. О, по дяволите! Натъпках ли я в багажника на Хелъровата кола? Изкарах ли я заедно с него, та ченгетата да ги приберат от летището? Не. Идвам си вкъщи и съобщавам на баща ти, че е чиста, и че момчетата, които са пречукали Луис, са отмъкнали парите.
— Но, Чарли…
— Не беше трудно за мене. Винаги съм бил изряден през целия си живот, а аз лъжа баща ти и това все още е нищо! Това е така, защото аз пиках на собствената си чест. Разбрах от Поп, че тя е сключила договора за Нетурбино. — Хвана главата си и се облегна на масата. — Но аз я обичам. Това е скалата, която не мога да отместя от пътя си, а е и твърде голяма, за да я заобиколя. Обичам я.
— Добре — проговори Мейроуз сухо — какво ще правиш?
Той се изсмя нагло.
— Трябва да се оправя, иначе — как ще живея…
Тя въздъхна дълбоко.
— Тогава оправи се.
— Как? Какво да правя?
— Чарли, никой не е вечен, ти трябва да го свършиш. Това е, ти просто трябва да го направиш, и когато умираш, ако имаш време, ще знаеш, че си изпълнил дълга си. Ще си възвърнеш самоуважението. Няма да загубиш достойнството си ако се качиш на самолета, отидеш в Калифорния и се изправиш очи в очи с Айрин.
Той се вторачи в нея, не вярвайки на ушите си, че тя реши проблемите му.
— Слушай, Чарли, — рече тя, като отиде до всекидневната, за да вземе кутията от слонова кост. — Жена като нея мисли по този начин само в сложни ситуации. Израснала е с мисълта, че трябва да печели, използвайки това, което има. И така, какво е имала тя? Дарба и една особена събота вечер. И тя ги е използвала като вдлъбнатините по дървото, за да се изкачи до големия връх. Е, погледни я — Мейроуз му подаде запалената цигара. — Тя го е направила. Но, по дяволите, Чарли, само защото е крадла и убийца това не означава, че не е добра жена във всичко останало. На тебе никога не ти е било нужно да бъдеш крадец, но ти си палачът на семейството и това никога не ти е пречело да постъпваш правилно. Разбираш ли какво искам да кажа? Какво пък, ако тя беше някой виден дизайнер или просто една богата курва и ти се любеше с нея. Това не би могло да продължи и тридесет дни. Ти и тази жена гледате на всичко с едни и същи очи. Имаш късмет, че си разбрал точно навреме, даваш ли си сметка, Чарли?