Той зарида с облекчение. Тя се вторачи в наведената му глава, усмихвайки се победоносно по сицилиански, и излезе от стаята.
Дванадесета глава
Шест дни преди Тереза Прици да се омъжи в Ню Йорк, Айрин Уокър се измъкна гола от леглото на Луис Пало. Искаше се той да е с измита коса. Тя беше красива, много красива жена. Но имаше нещо много по-съществено, което впечатляваше. Тя излъчваше успокоение, което укротяваше буйните мъже.
Айрин облече набързо син пеньоар, който струваше 825 долара (на дребно). Обу чифт вносни френски пантофи, които беше купила от магазина за 150 долара.
— Къде отиваш? — попита Луис с приглушен глас.
За кафе — отвърна напевно тя.
— Колко е часът?
Тя погледна към светещия часовник „Патек Филип“ над камината (3500 долара на дребно).
— Около осем без четвърт — каза тя.
Луис изсумтя и се обърна, както кола, която се върти по време на изложение, избутвайки възглавницата до рамката на леглото.
Айрин сложи кафето, взе душ и изми косата си. Облече костюм на Диор (695 долара на дребно), докато кафето стана готово. Айрин купуваше всичко на дребно, защото това бе нормалният начин на пазаруване.
„Като купиш нещо от битак, кой ще ти го вземе обратно, ако излезе въшлясало“, казваше тя на Маркси Хелър. „Що за глупост, хора, които не могат да си позволят и битак, да пазаруват на едро, за да поддържат самочувствието си, Хора с пари. Мислиш ли, че е престижно да купуваш на едро? За мен престижното е да купуваш на дребно“.
Тя донесе две порцеланови чашки и чинийки, лъжички, сметана и захар върху поднос и го остави на масичката до леглото, от страната на Луис.
— Хайде, любовнико, — подкани го тя.
Той отхвърли завивките и седна, като гледаше сякаш клепачите му бяха зашити към брадичката. Посегна. Тя насочи ръката му към чашата. Той вдигна чашата към устата си.
— Хей — каза той и очите му се ококориха, — къде е кафето?
— В кухнята. Нямаше място за каната.
— Ти наистина имаш особен поглед върху нещата, Айрин — възкликна с възхищение той. — Много хора не биха ми подали празна чаша.
— Трябваше да те събудя, нали?
— Така де. Точно както кафето.
Тя се върна с каната и напълни чашата му.
— Готови сме да тръгваме, Луис. Тази вечер е първата.
— Събрала си хубави разписчици.
— Струваха ми много пари.
— Те са безупречни.
— Днес, когато ти пристигнеш, Джак Реймън напуска. Имаш на разположение десет дни. Две разписки на Маркси тази вечер, три утре, една във вторник и т.н. Общо четиринадесет. Това прави 722 085 долара. Какво ще кажеш?
Луис се ухили.
— Инфлационни долари — рече той.
— Е, разбира се. Шестдесет процента за теб, защото твоето положение е най-трудно и по двадесет процента за Маркси и за мен. Отлитаме за Рио, а след това ще живеем щастливо.
— Зависи какво ще стане след това.
— Зависи от какво? — Светлокафявите й очи проблеснаха любопитно.
— Чарли Партана.
— Защо?
— Знаеш ли нещо за Чарли Партана?
— Знам, че той върши мръсната работа на Прици.
— Добре, че вярваш.
— Той просто е един палач на друга голяма организация.
— Чарли е нещо друго. Той не само прави това, което му наредят. Не е от тези, които като търсят нещо и не могат да го намерят, се отказват. Чарли се отнася много сериозно към парите на Прици. За него те са като честта им. Когато му кажат, че някой ги е ограбил, той винаги дава урок на всички. Чарли не се спира пред нищо. Той е неспокоен. Заяжда се с хората. Изчаква и дебне. Слушай Айрин, не смятай, че като отидем в Рио, ще бъдем напълно в безопасност.