— Не разбирам. Маркси ми разказа за Чарли. Всъщност Чарли бил тъп.
— Много забавно — тъп сицилианец. Но аз знам какво имаш предвид и именно това прави Чарли толкова опасен. Той наистина мисли, че отговаря за честта на Прици. Боли го, когато някой ги ограбва или не ги уважава. Ето, за това говоря аз. Спомняш ли си Джоуи Лаброила и Уили Деспиза?
— Двамата, които тръгнаха срещу тях преди четири години ли?
— Да, те.
— Какво е станало с тях?
— Къде мислиш са сега?
— Все някъде. Пластична хирургия. Нови карти за социално осигуряване, нови имена. Може би са в бояджийския бизнес в Уинстед Кънектикът.
— Чарли ги откри.
— Как? — тя се изненада.
— Бяха му необходими три години и една смяна във висшата администрация. Той не остави на мира Ед Прици, докато не научи от правителството къде се намират Джоуи и Уили. Те струваха на Прици около шестстотин хиляди долара и Чарли не можеше да го понесе. Парите нямаха значение. Те бяха изиграли Прици и това беше достатъчно за Чарли. Правилно го е възпитал баща му. Ако някой те прекара, трябва да си получи заслужено. Така учеше той Чарли и е прав. Прици нямаше да въртят никакъв бизнес, ако някой се научеше да граби от тях.
— Господи, не мога да повярвам. Чарли нарушил закона за защита на свидетелите.
— Да, наистина. Слушай. За тях се писа много във вестниците. Стана правителствен въпрос, а те се измъкнаха. Шест от бойците на Прици отидоха в пандиза. Само това струва на Прици осемдесет хиляди годишно за издръжка на семействата им. Слушай, как може да се открият двама души с нови лица, нови отпечатъци на пръстите и нови документи в такава голяма държава? В толкова голям свят? Чарли обаче на мислеше така. Който пресече пътя на Прици, застава пред Чарли. Той ги накара да свикат среща на комисията. Държеше връзка по телефона непрекъснато с всички и навсякъде, напомняйки на всеки capo33 и на всички мошеници, че е техен дълг да търсят Джоуи и Уили. Но хората са си хора. Те си имаха и други грижи. След като го залъгваха известно време, той се опря единствено на Ед Прици. Не след дълго на Ед му писна и той каза на Чарли да го остави на мира. Чарли не се отказа. Продължаваше да го натиска. Ед свика среща. Дон Корадо седеше начело на масата. Винсънт също беше там, Анджело Партана и тримата. Чарли им дръпна такава реч, че никой не можа да му каже да се откаже от работата. Той търсеше Джоуи и Уили заради честта на Прици. Те трябваше да платят, това беше всичко. Дон Корадо каза на Ед да продължава издирването. Това им отне осем месеца и намесата на няколко големи политици от федерален мащаб. Получиха следата към Джоуи и Уили направо от правителството.
— Господи!
— И знаеш ли какво направи Чарли? Открил ги в мебелния бизнес в Якима, Вашингтон. Това, което направиха, е смешно, защото са непочтени един към друг. Така е. Това са фактите. Господи, сицилианци. Както и да е, Чарли наема една къща в Якима и баламосва агента, че има нужда от мебели, за което той ще получи комисионна. Срещал се с много мебелиери, но те нямали това, което той търсел. И така агентът му изпрати Джоуи. Лекарите си бяха свършили добре работата с лицето му. Това не беше ново лице, знаеш какво имам предвид, но не може веднага да го разпознаеш. Джоуи не ме познаваше, затова Чарли изпрати първо мен. Отидох и разгледах склада им. У или беше там втория път. Носеше златни гривни, ризата му беше разкопчана и имаше дълга руса коса. Господи! Казах, че се нуждая от специалист, който да огледа и да каже какви мебели биха подхождали най-добре на помещенията. И така, определихме си среща да пийнем нещо, а след това тръгнахме към дома — аз, Джоуи и Уили. Уили беше много нафукан по това време, може би защото отговаряше за вътрешното оформление. Джоуи се занимаваше с цените. И така, тръгнахме. Купих много вино и макарони. Къщата беше малко извън града. Бяха вече седнали, когато Чарли влезе и Джоуи повърна всичко. Уили припадна. Свалихме ги в мазето и там се прояви истинският Чарли. Той нито им крещя, нито им говори много. Обясни им положението, като че ли за тях беше особено важно всичко да прозвучи достоверно. Каза им спокойно и тихичко какви са били, когато са отишли при Прици — непрекъснато търчащи млади никаквици, изкарващи хляба си с глупави залагания на три карти. Каза им как година след година те са печелели все повече и когато работата с кокаина се разраснала, Прици им осигурил подходящо място в този бизнес. Джоуи се разрева, а Уили каза: