Выбрать главу

Беше жена, но връщайки се назад в годините, извели я от бордеите на Чикаго до Гози-то, считаше това за преимущество.

Тя разбра, че ще трябва да опознае Чарли Партана. Той притежаваше нещо, което тя нямаше. Тя имаше нещо, което, може би, той нямаше. Той беше твърд. Добре, Маркси беше твърд, но неуверен. Маркси правеше това, което му кажат и той се радваше, че я има, за да го направлява. Чарли Партана беше лоялен и въпреки че тя не знаеше дали той обича хората, към които беше лоялен, той обичаше лоялността сама за себе си, защото така беше научен. Маркси беше повече зависим, отколкото лоялен, защото беше мъж с половин дроб и командваше група от седемдесет жени. Маркси се нуждаеше от жени, които да му помогнат да живее. Беше се опитвал много пъти, демонстрирайки опортюнизма и патката си. Беше по-лоялен към изменящата се лоялност. Чарли Партана беше силен. А никой не би могъл да каже, че Маркси Хелър беше силен.

Тя не знаеше нищо за Чарли Партана, освен това, което беше чула, а то съвсем не бе достатъчно. Когато се удадеше възможност, а това вероятно никога нямаше да стане, тя щеше да опознае Чарли Партана. Междувременно, едва ли имаше нещо по-важно от това да отдели колкото се може повече време, за да мисли как би могла да се защити от него, когато се раздуха случилото се във Вегас след сутринта на единадесетия ден.

Пъхна ключа в ключалката на една врата — имитация на махагон, с позлатена табелка, на която пишеше „Уокър и Уокър, данъчни консултации“, а в долния десен ъгъл с по-малки букви „Само при уговорена среща“, и след като влезе вътре, заключи вратата. Прегледа пощата. Почти всичко беше от финансовия отдел и Службата по вътрешните приходи, но имаше и четири писма от клиенти. Продиктува отговорите на писмата в машината, след като прегледа няколко папки и данъчни справочници. Телефонира два пъти на адвокати. След това постави фишовете с продиктуваното в голям кафеникав плик, който беше адресиран до стенографската служба, телефонира да изпратят човек, за да го вземе, после изслуша телефонния секретар, включен към телефона, намиращ се в отдалечения ляв ъгъл на дългото бюро.

Това беше ексцентричен, дори пищно обзаведен офис, без предно помещение, защото нямаше други служители. Стаята беше приблизително тридесет на тридесет фута, в ъгъла на двадесет и третия етаж на една нова сграда, с четири прозореца, обърнати към Бевърли Хилз. Бюрото, което почти запълваше стаята, е било военна картографска маса от дъбов плот отгоре — широк четири и дълъг осем фута, върху дъбова поставка. Във всеки ъгъл на масата имаше по един телефон, свързан с телефонен секретар. Имаше метална гравюра на Пилсудски и една романтична картина — Шопен, седнал на пианото, портрета на Маркси в масивна месингова рамка на Тимстър Ричард. Един класьор бе скрит в една от стъклените витринки, обвита с растения, прикриващи папките отдолу. Голямата странична маса някога е била ползвана в казино за игра на зарове. На стените без прозорци имаше лавици, пълни с данъчни справочници и таблици. Чрез връзки тук и там Айрин даваше данъчни консултации за около шестдесет хиляди долара годишно — по-малката част от нейните доходи, но нейната солидна фасада.