Тя прослуша през микрофона единственото съобщение на един от най-отдалечените телефонни секретари. Беше грубоват нюйоркско-италиански глас. Той каза: „Стая осем нула пет, хотел Пийкс, Бруклин, четвъртък, двадесет и трети юли. Един човек ще те заведе на срещата. Носи инструменти“.
Двадесет и трети беше след шест дни. Двадесет и трети щеше да бъде самият ден от обира във Вегас.
Тя се обади на един клиент, затънал в данъци, и му каза, че могат да обядват заедно.
Когато при почукването Айрин отвори вратата на стая 805 в хотел Пийкс, пред нея стоеше красива жена с италиано-арабски черти.
— Здравейте — рече жената — вие ли сте Айрин Уокър?
Айрин кимна с глава.
— Аз съм Мейроуз Прици, ще Ви заведа на сватбата.
Когато стигнаха до Санта Грация, Мейроуз й каза да си намери място от лявата страна в църквата.
— Ще ви взема веднага след като свърши службата — каза тя.
Разположила се като котенце, обладана от спокойствие и ведрина, Айрин наблюдаваше бракосъчетанието, мислейки дали ще бъде вкъщи утре по същото време. Тя реши, че във Вегас нещата трябва да вървят добре, защото липсата на новини означаваше добри новини, а Маркси никога не пропускаше да й се обади, когато нещо не бе наред.
След службата видя Мейроуз до себе си. Посочиха им кола, която да ги закара на приема. В колата Мейроуз й даде запечатан плик.
— Пусни го в копринената торбичка на входа — каза тя.
Щом влязоха в приемната зала, която беше украсена като за полска сватба, Мейроуз забеляза някакъв човек и му извика. Вероятно беше свръзката. После Мейроуз й го представи и тя разбра, че е връзката. Това беше Чарли Партана, легендарният Чарли Партана. Тя се отнесе с огромно внимание към него. Мейроуз изчезна в тълпата. Чарли я гледаше така, като че ли тя бе някакъв нов екземпляр. Помисли си, че той никога не беше провеждал операции заедно с жена. Всички свикваха с това. Остави го да говори.
— Нещо за пиене? — попита той.
— Може би чаша вино в чест на булката и младоженеца. — Господи, той е голям мъж. Беше огромна маса от плът и коса. Имаше хубава усмивка и това я обърка. Не подхождаше на бизнеса му. Гласът му излиза от корема, както от кофа с кал, помисли си тя, но беше приятен за слушане и отговаряше на казаните слова. Хубави дрехи. Повечето от мъжете, които познаваше, носеха скъпи дрехи, но малко от тях бяха хубави. Италианци и поляци смятаха, че трябва да бъдат със смокинг на следобедна сватба, а сакото на Чарли беше черно и дискретно, с естествени рамене, точно по мярка и много ефектно — никакви яркозелени ризи с финтифлюшки, никаква жълта папийонка — всичко го правеше да изглежда истински мъж, а не оберкелнер на пиянска компания.
Някой заговори по микрофона от сцената. Трябваха й няколко минути, за да разбере, че това беше Винсънт Прици. Тя обаче разпозна безпогрешно следващия, внушителния възрастен мъж Корадо Прици — най-възрастния, най-могъщия оцелял върховен глава на цялото национално обединение.
Произнесоха кратки речи. Чарли я покани да танцуват. Свиреха прекрасна мелодия от времето, когато беше малко момиченце — „Ти, ти ме влудяваш“. Големите й кафяви очи казаха „да“ на Чарли, но когато тръгнаха към дансинга, Мейроуз Прици й съобщи, че я викат на телефона и тя изведнъж разбра от начина, по който я гледаше Чарли, че това беше нещо съвършено различно. Той не беше свръзката.
Последва Мейроуз през тълпата, мислейки, че Чарли се бе разтопил по нея и тя преценяваше как възприема този факт. Беше добре, защото го хареса. Беше дори много добре, защото вече здраво се бяха захванали с акцията във Вегас. Чарли щеше да го оцени като удар върху честта на Прици и щеше да бъде хрътката, която щяха да изпратят да ги разкъса на парчета. Чарли й беше нужен, за да я подкрепи. Ако беше разгадала правилно, това беше нейният щастлив ден.
Мейроуз я заведе в една ниша в странична стая, далеко от балната зала и не я представи на високия, слаб, възрастен мъж, който стоеше там. Остави ги сами. Беше Анджело Партана. Великолепната му учтива усмивка разкриваше скъпа протеза. После тя изчезна и на лицето му не остана нищо друго освен кръглите му, изпъкнали очи.
— Договорът е за Сал Нетурбино — обясни той — „Валдорф“, 21 етаж, стая № 100, в три часа, винаги в продължение на час и десет минути той очаква жена, която никога преди не е виждал. Когато влезеш, ще си помисли, че е чакал теб.