— Проститутка ли? — попита Айрин.
— Да.
— Мога да бъда проститутка — отвърна Айрин.
— Когато си тръгнеш, след като го пречукаш, слез долу в бара. Попитай за Джони, бармана. Кажи му, че очакваш съобщение за мисис Бронщайн. Той ще ти даде плика и ще ни съобщи, че всичко е минало отлично.
После се усмихна и кимна. Тя тръгна.
Взе такси до Валдорф. Качи се направо на двадесет и първия етаж. Апартаментът на Нетурбино беше вдясно, близо до асансьора. Натисна звънеца и реши да бъде въздържана проститутка. Той отвори вратата готов за действие. С разтворена хавлия и без долнище на пижамата, с надървена патка, като солидна ръка.
— Хей, точно навреме! — извика той с онова натрапчиво съсредоточаване, което обхваща възбудените мъже.
— Аз съм Ронда Бронщайн — рече тя, примигвайки продължително — Съжалявам, но трябва да използувам тоалетната.
— Разполагай се — отвърна той любезно — Само не стой там цял ден.
Тя влезе в тоалетната, завинти заглушителя към пистолета, върна се в хола и уби Сал Нетурбино. След това се изпика.
Тринадесета глава
Оставаха още два дни до заминаването й във Вегас и докато тя мислеше как да попречи на неговото преследване, след като около събитието се вдигне шум, Чарли Партана й телефонира от Ню Йорк и я покани на обяд. Маркси трябваше да й позвъни на следващия ден в дванадесет часа, но често пъти той закъсняваше. Тя си уреди срещата с Чарли за един часа в „Бевърли Уилшър“. Маркси се обади пет минути по-рано.
— Всичко е точно — каза той с гръден глас, плод на една от актьорските му приумици, имайки предвид Черната пантера. Тя имаше достатъчно време да се освежи и да нагласи върху къдриците си новата (сто и деветдесет долара на дребно) зелена феерична шапка и потегли с колата към хотела.
Чарли изглеждаше блед, когато тя го зърна във фоайето, но като се приближи към стола й, целият се изчерви. Тръгна стремително към нея и измърмори колко се страхувал, че няма да я види отново. Беше абсолютно права. Беше хлътнал здравата по нея. Добре, желанието й се сбъдна. Чудесно. Сега знаеше, че трябва да мисли за положителната страна на неговото увлечение, за купчината пари, които изгребваха от Вегас. Изпитваше нещо особено към Чарли, което я смущаваше. Не можеше да разбере какво точно става с нея, но когато го гледаше в очите, се чувстваше по-стара и по-близко до смъртта, и същевременно — вечна. Не знаеше какво е това чувство, защото никога преди не бе изпитвала подобно нещо. Единствените книги, които беше чела, се отнасяха до данъците, така че какво ли знаеше за любовта. Чарли бе различен от преди — веднъж на сватбата и втори път — от мита за него. Той беше младолик мъж на средна възраст. Изглеждаше толкова здрав и беззащитен. Беше много едър — всичко у него беше огромно: ръцете, носа, главата, но в големия мъж имаше един малък човек, а в малкия — едно момче, едно копнеещо момче. Тя мислеше какво представлява той, какво е самата тя — вътре в самата си същност, която се преструваше, че знае какво точно иска. И у двамата имаше някаква несигурност, която можеше обаче да се стопи мигновено, мислеше си тя, ако нейната и неговата несигурност се слееха. Тогава те щяха да се почувстват изведнъж сигурни.
Пътувайки към нейния любим пуерторикански ресторант „Лос Тремблас“, Чарли й разказа как беше помагал на хората в един мотел по време на буря и това обърка представите й за него, защото тя го знаеше като отмъстителя на Прици, а това не пасваше на момчето, което миело чинии и оправяло легла, за да бъде полезно. Опита се да се досети за номера, който им бяха скроили в Лансинг Мичиган горе-долу по онова време и си спомни за търговския агент на Тиймстърз, когото бяха застреляли с ловна пушка. Трябва да е било работа на Чарли.
— Ти си различен от това, което си представях, Чарли — каза тя.
— Защо така?
Тя, разбира се, нямаше сама да разказва с какво се занимава, за да печели и живее така добре, както и не можеше да му каже, че беше очаквала да види един гангстер, а се оказа, че до нея седи съвсем различен човек.
— Добре де, би трябвало да си груб. Исках да кажа, мислех си, че като си видял жените, си помислил: „Какво пък толкова, нека те да чистят мотела. Нали жените са за това“.
— Не! — каза Чарли. — Аз живея сам. Имам една чиста, спретната къща. Където и да съм, си представям, че съм в нея. Това ли е ресторантът? Там, горе?
Чарли я запита дали е омъжена и тогава тя разбра откъде идваше снизхождението му към случая в Лас Вегас. Така или иначе Луис трябваше да си отиде, защото той всъщност очакваше тя да избяга с него в Рио или където и да е. А Луис беше първият, когото Прици щяха да заподозрат, защото той беше от семейство Прици. Маркси умираше. На него не му пукаше какво ще стане и той се хвана с тази мръсна работа само за да й остави парите. Тя трябваше да се справи с Луис и да остави Маркси на Чарли. Затова искаше да даде на Чарли още малко поводи да не хареса Маркси, за да свърши всичко по-бързо. Тя даде възможност на Чарли да изкопчи от нея цялата история с брака й. Нямаше нищо вярно, с изключение на това, че тя и Маркси бяха женени.