Айрин се зае с работата й всичко се разви точно така, както беше казал Маркси. А за случая Нетурбино въпреки инфлацията взе сто хиляди долара. Винаги имаше по три, понякога и четири такива случая в годината.
Маркси искаше да й бъде посредник срещу петдесет процента, но тя така го изгледа, че той побърза да каже:
— Не, това няма да стане. Ще бъда въвлечен. Ще бъда подкрепление.
Каза му, че може да даде телефонния й номер на Джо Лакамарито в Детройт. След това си разработи своя система. Имаше флирт с красив хлапак, студент-гений в електронната лаборатория на Техническия университет в Лос Анджелийс. Той осъществи релейната връзка на телефона в Канзас Сити с телефонния секретар в Бевърли Хилз. След това тя си осигури втори телефонен номер в Колумбия, Южна Каролина, който също се свързваше директно с телефонния секретар в Бевърли Хилз. Беше невъзможно да се подслушват разговорите. Сензационен успех! За нейния бизнес!
И така, тя повери на Чарли, че някога, преди четири години, била омъжена за няколко седмици. Каза му, че е полякиня, нещо което не беше признавала от осемнадесетата си годишнина и че се занимава с консултантска дейност по данъците, което беше истина. Водеше незначителна част от данъчната работа на Синдикатите в Южна Калифорния. И после, най-неочаквано се случи нещо, което тя определено трябваше да предвиди, а не беше сторила. Легна с Чарли Партана и беше готова да се закълне в Бога, че подобно нещо никой не бе преживявал.
Беше се влюбила в Чарли Партана. Тя обичаше Чарли Партана и независимо какви бяха неговите правила, те трябваше да изживеят любовта.
Четиринадесета глава
Айрин скрои номера на Луис Пало в собствената му кола, на паркинга. Беше облечена в секси шорти и корсаж, за да може той ясно да види, че не носи пистолет, слизайки от Ависа и притичвайки през паркинга, щастлива като булка, за да избяга с него. Маркси беше прикрепил пистолета към таблото в колата на Луис откъм мястото за пътници. Докато се навеждаше да целуне Луис, издърпа пистолета от магнита и го простреля в главата. Излизайки от колата, тя го смъкна напряко на предната седалка. После седна отзад, за да може да се наведе и пребърка джобовете му. Парите бяха в багажника на колата, заедно с куфара му. Бяха поставени в чанта.
Отнесе чантата в Ависа и потегли към Рено. Рано сутринта по пътя се преоблече в красива рокля. От Рено със самолет отлетя за Лос Анджелийс, взе Гози-то и се прибра вкъщи. Когато пристигна, Маркси си беше легнал. Не беше добре. Беше имал два кръвоизлива.
— Не мога да се мръдна, Айрин — промълви той.
— Почивай си, Маркси. Не говори.
— Ще дойдат да си търсят парите. Вече трябваше да тръгнем за Хонконг, а точно сега не съм добре, Айрин, — той се изкашля силно в носната си кърпа. — Тази къща я водят на отчет.
— Маркси, моля те! Ще измисля нещо.
Беше го измислила преди четиринадесет дни, така или иначе Маркси умираше.
— Кажи им, че съм дошъл тук и съм те заплашил с пистолет — рече той. — Кажи им, че не знаеш нищо за никакви пари.
Тя отиде в малката стая, където гледаше телевизия и разпредели парите на две равни купчинки. Сложи едната обратно в чантата, защото това беше делът на Маркси, и я хвърли в килера на предния хол. Нейната половина ще отиде в трезора на банката. Ако нещо се случи с Маркси, а това можеше да стане всеки момент, тя считаше, че има право на цялата сума.
На другия ден Маркси настоя да седне. Облече халат с пистолет в единия джоб и тя го настани зад бюрото в стаята за телевизия, с тесте карти. През този и следващия ден, редеше пасианси, умирайки. Храната им се привърши и Айрин отиде да пазарува. Време беше. Трябваше да дойдат скоро, мислеше си тя. Когато се върна от супермаркета, почувства чуждото присъствие и влезе в кухнята, играейки ролята на щастлива съпруга.
— Върнах се, скъпи — изпя тя и чу гласа на Чарли зад себе си. Слава Богу, всичко му беше приготвено. Обръщайки се, за да застане с лице към него, тя си мислеше за Маркси. Знаеше, че трудният, много трудният му живот беше свършил.
Номерът мина. Тя го заведе при парите. Правеше се на шокирана. Разиграваше невинност. Тогава Чарли й призна какво е подозирал и й каза какво няма да направи. Нямаше да я убие. Той я обичаше. Никога в живота си не бе помисляла, че ще каже толкова развълнувано:
— Искам да се омъжа за теб, Чарли.
Те или трябваше да върнат нещата в началното положение, или да отидат много далеч. Лично той се чувстваше страшно нещастен, но грешката беше негова. Нищо не можеше да докаже. Тя му беше дала половината от парите доброволно. Не можеха да я свържат с Луис. Само Маркси, но Маркси беше неин съпруг и те знаеха по-добре от всеки друг какво трябваше да преживеят съпругите в този бизнес заради съпрузите си. Освен това Маркси беше мъртъв. Ако успееше да разиграе невинност пред Чарли, с всеки следващ ден нещата щяха да се оправят. Той би се почувствал добре, двамата щяха да бъдат добре. А междувременно тя щеше да бъде с триста и шестдесет хиляди долара в аванс.