Разбира се, трябваше да запази парите, това бе сигурно, но трябваше да се опита да задържи Чарли преди всичко. Боже, помисли си тя, как бе възможно някой да обиди някого, като го нарече скаут36? Невероятно, но Чарли наистина е бил скаут. Чарли заплати своя дълг към живота. Чарли вярваше. Тя трябваше да си го върне, за да разбере колко много го беше наранила, като стана причината той отново да повярва в онова, в което бе вярвал. Трябваше да го накара да повярва, че тя разбира нещата, в които той вярваше — лоялността, честта на Прици, голямата необходимост да откликне на оказаното му доверие, което го задължаваше да изпълнява дълга си без оглед на усилия и цена.
Беше преуспяла в този бизнес, защото хората, които си разбираха от работата и можеха да я вършат, бяха малко. Знаеше, че това се дължи не само на факта, че е добър специалист или защото е жена. Дори за грубата работа — премахването на гадните, дребни разбойници, без хората от върховете — броят на работещите в бизнеса беше нараснал едва с 20%; касапи, удушвачи и квалифицирани работници. Прици можеха да изкарат на улицата две хиляди и сто души, но вероятно имаха не повече от сто и петдесет бачкатори, а от тях поне сто бяха сбирщина от некадърници, които можеха да дърпат само единия край на въжето, окачено на врата на някой нещастник, докато останалите дърпат другия край.
Чарли беше легендарен като работник. Беше изпълнявал поръчки посред бял ден, на открито, с много свидетели и си беше отивал след като свършеше работата, защото имаше всичко, което един отличен работник трябва да има, плюс усещането, че постъпва правилно, когато убива. Сигурно тук играеше роля и силата. Но Чарли не я пилееше. Тя нямаше нищо общо с парите. Нито един обикновен човек не беше наказван от семейството му за това, че е направил някакъв удар. Повечето от тях бяха животни. Тя знаеше, че чувствата пречеха на Чарли да се превърне в животно. Работата се върши от майстор — Чарли знаеше, че служи на идеята, а не на парите, защото класата му се отличаваше толкова много, че шефовете, за да бъдат абсолютно спокойни, бяха принудени да плащат по-големи проценти за всеки удар.
При нея бе по-различно — мислеше си тя. Не беше обвързана с никакво семейство. Беше надежден платен наемник, който не очакваше закрила отникъде, ако не си свършеше работата добре. Затова й плащаха много пари. Трябваше да разчита само на главата и нервите си. Но сега, когато Чарли беше влязъл в живота й, почувства колко враждебно бе всичко наоколо. Едно беше да работиш сама, но никога не би могла да живее сама и нейният късмет — добър или лош — й беше довел Маркси. Знаеше, че ще трябва да умре сама, но, по дяволите, така е било с всички. Ако живееше с Чарли, може би нямаше да се чувства така сигурно, така както се чувстваше сега. Ако бяха заедно, тя би могла да се слее с него, да се научи да мисли като него и тогава ще започне да вярва, така както вярваше Чарли. Тогава, по дяволите, може би щяха да опитат късмета си и да си родят деца, може би щяха да изчистят мръсотията, с която бе изпълнена по-голямата част от живота й, и тя щеше да живее, защото щеше да има вярата.
Считаше шанса си равен на шанса на играч на chemin de fer37 срещу банката. Първо трябваше да накара Чарли да я изслуша.
Да му каже от какво главно се препитава. Това щеше да го разтърси, но той познаваше тази работа в подробности. Знаеше механизмите, икономиката, причините. Чувстваше, че това е сто на сто в нейна полза. Трябваше да го убеди, че гледат на нещата по един и същ начин и затова се обичат.
Отрицателните страни на обира във Вегас тя анализира последователно. Първо, трябваше да убеди Чарли, че няма нищо общо с обира. Как можеха да проследят всичко и да стигнат до нея? От друга страна, Луис и Маркси бяха мъртви, а само половината от парите бяха излезли наяве. Те никога не можеха да докажат, че тя има връзка с Луис, но Маркси й тежеше на врата като воденичен камък. Той беше единствената връзка, която имаха, но често бяха започвали от следа по-малка и от тази.
36
Юношеска организация в САЩ, която тренира умения, ловкост и чийто девиз е „Винаги готов“ — Бел.ред.