Беше допуснала грешка, вероятно защото работеше сама, и не се беше погрижила за репутацията си в бъдеще. А може би пък всичко това да е за добро. Може би всяка нейна грешка, при всеки удар, да не беше толкова характерна за нея, и те щяха да я изключат автоматично от сметките си. Но тя не смяташе, че е точно така. Беше оставила Луис в Невада, след като го беше застреляла. Комисията, явяваща се като арбитражен съвет, съставен от представители на пет семейства от Ню Йорк до Чикаго — беше приела правило, че в Невада никой няма право да извършва убийство, освен ако изхвърли тялото в друг щат. Някой от Комисията можеше да реши да вдигне шум заради това, само за да притесни Прици и Прици ще трябва да се оправят само като пречукат някой, за когото решат, че е претрепал Луис.
И така, тя обичаше Чарли повече от всичко, което беше обичала досега, но ако изобщо трябваше да роди деца на Чарли, искаше той да напусне Прици, ако те започнат да се насочват към нея като към единствената връзка с мъртвия Луис и парите.
Припомни си, че те нямаше да гледат на нея като на малката вдовичка на Маркси Хелър, като на домакиня — работен кон, която си е перяла килима, когато Прици намерили половината от парите в къщата на Маркси. Много скоро Анджело Партана щеше да напомни, че тя е част от обкръжението, че те току-що са й платили сто хиляди долара, за да духне на Сал Нетурбино. Те не можеха да й припишат нищо, но знаеха, че тя не е в ред и можеха да тръгнат оттам.
Тя наистина имаше нужда от Чарли Партана.
Петнадесета глава
Беше красива неделна утрин. През реката остров Манхатън изглеждаше чист и свеж, като че ли наистина съществуваше само в календарите на авиокомпаниите. За да присъствуват на църковната служба на работниците, Винсънт Прици взе баща си в 6:45 сутринта с черния Линкълн Седан, шофиран от Фил Витимидзаре, а гъркът Зинго Попалуш се возеше до него. И двамата бяха работници. Семейството на Попалуш емигрирало в Сицилия преди 673 години. Трудно можеше да го вземат за грък, но той беше много горд от ефекта, който предизвикваше името му. Зад Линкълна, на две и половина коли разстояние, се движеше една нова Тойота, която някакъв енориаш беше дал на дон Корадо, регистрирана на името на фирмата за бързи закуски в Рокримън, Кънектикът. Караше я Четриоли Красавицата на разстояние една пушка със скъсена цев от Уили Лесато.
Баща и син бяха облечени за църква с черни костюми, бели ризи и черни връзки. Дон Корадо носеше бяла, мека спортна шапка.
— Знаеш ли какво чух от последните новини снощи? — каза Винсънт.
— Какво?
— Провели са анкета на общественото мнение. Шестдесет и седем процента от американците смятат, че това, което те наричат мафия, било най-добре ръководената търговска организация в цялата страна.
— Това е истински комплимент. Казан от сърце.
— Мога да кажа, че навярно има много глупави американски бизнесмени.
— Тях какво ги интересува? Те не са в играта. Отиват на работа в девет и си тръгват в пет. Получават само една заплата, така че какво очакваш?
Малката религиозна процесия спря пред църквата „Санта Грация ди Трагето“. Винсънт излезе откъм откритата страна на улицата, тръшна вратата и бързо заобиколи колата отзад, за да отвори на баща си. Той и Зинго помогнаха на възрастния човек да излезе от колата. После, както си беше по традиция, две монахини от ордена „Малките сестри на Светата кръв“ се появиха като че ли по воля божия и застанаха мълчаливо, набожно смръщени пред дон Корадо. Той кимна на Винсънт, който даде на всяка по една банкнота от петдесет долара, утвърждавайки дон Корадо като обикновен, добре познат милосърден човек, свързан с организацията, отправящ молитвите на Малките сестри за облекчение на подаграта на сина му. По време на службата Четриоли и Уили стояха отзад в църквата. Фил и Зинго седяха на запазения ред точно зад дон Корадо и Винсънт. Дон Корадо спа през цялата служба, а Винсънт, дори когато беше сред хора, си тананикаше тихо наум избрани мелодии от някога популярни музикални комедии, за да не мисли дали някой ден ще прибере дъщеря си.
След като службата свърши, Четриоли и Уили се приближиха по пътеката и застанаха като преграда между Прици и енориашите, докато църквата се изпразни. Когато не остана никой, отец Малгараньо излезе от църковната канцелария, за да изпрати дон Корадо до колата. Винсънт вървеше напред, следван от Четриоли и Уили, дон Корадо и изповедника му, после Фил и Зинго.