— Хареса ли епископът питата parmigiano stravecchio38, която му изпратих?
— Дон Корадо! Той го яде с червено вино, с бяло вино, а когато е сам и с шампанско.
— Много е хубаво с шампанско. Как е младежкият бейзболен отбор?
— Можем да спечелим професионалното първенство тази година. Имаме двама добри подавачи и трима чудесни нападатели.
— Би трябвало църквата да сформира свой скаутски отбор. Нищо на света не може да се сравнява с уменията, които момчетата получават в организацията на скаутите.
— Отлично предложение, дон Корадо. От известно време мисля за него.
— Искаш ли да спомена за това в епархията?
— Би било от полза, дон Корадо. Нещата могат да се ускорят.
— Ще говоря с тях утре сутринта.
Възрастният, мъж протегна ръце, за да целуне своя свещеник преди да влезе в колата. Двете коли тръгнаха към залива Шийпсхед, където се качиха на мощен катер, седемдесет и осем фута (дон Корадо беше забранил думата яхта), собственост на „Тарауонга Гълф енд Кънтри Клъб“ в Хилзбъро, Северна Дакота. Дон Корадо имаше затруднения с качването на борда, но волята му победи. Катерът потегли бавно, минавайки покрай любители рибари, скутери и плуващи лодки, и хвърли котва в средата на залива. Екипажът слезе долу. Капитанът остана на мостика. Четиримата бойци играха карти на носа на катера, докато Дон Корадо и сина му седяха върху рибарските столове под раирания сенник на кърмата. Винсънт разви два затоплени сандвича pepperoni39, но преди да отхапе първата хапка, наля на баща си петдесет грама зехтин, с който старецът вдигна тост в чест на сина си.
Докато Винсънт унищожаваше сандвича, баща му прошепна:
— Ти беше моят силен, верен син — каза той на диалекта на Агридженто — Ти беше истински лъв.
Винсънт дъвчеше и кимаше с благодарност, заинтригуван от миналото си.
— Никога не си търсил отплата, но получи най-голямата, която твоето семейство може някога да ти даде.
Отхапвайки от сандвича, Винсънт вдигна възпиращо ръка, жест задължаващ и двамата, породен от неговата скромност.
— Ти трябва да получиш признание пред света — каза баща му. — Трябва да бъдеш отличѐн. Светът трябва да види гордостта на бащата у сина му. Ти спечели наградата за мир.
Винсънт разбра, че става нещо. Баща му се беше разгорещил от намеренията си. Отхапа внимателно мъничка хапка от сандвича, дъвчейки я по-скоро като катерица, отколкото като лъв.
— Какво става, Поп? — попита той.
Дон Корадо го гледаше с влюбена привързаност.
— Имаш подагра, имаш високо кръвно, болни бъбреци, носиш кръста на срама на дъщеря си и всичко това заради гордостта, която показваш в семейството. Ти ми даде всичко, което имаше. Даде ни нещо повече. Добре, нека да ти кажа, Винсънт. Лявата ръка знае какво прави дясната и сега ще се опита да ти върне поне малко.
Винсънт се обезпокои. Когато го прихванеха неговите, никой не можеше да удържи баща му. Беше си наумил и щеше да го направи. Нищо не можеше да се промени.
— Поп, слушай — извика той, ужасен от мисълта, че ако баща му го освободи, Чарли Партана щеше да стане бос, а Винсънт не желаеше нищо добро на Чарли Партана.
— Слушай — продължи баща му. — Ти работеше за нас, ти даваше, а сега ние ще ти покажем какво нещо е благодарността. Говорих с Комисията и с някои от основните фигури във Великия съвет. Обясних им какво искам и те с радост ме натовариха да ти предложа мястото на арбитър във Вегас. Ще контролираш трите хотела там, но най-вече ще бъдеш Principe Azzurro40 и говорител на националния спортен справочник в тази страна. Какво ще кажеш за това, а, Винсънт? Ще живееш в къща за деветстотин тридесет и пет хиляди долара, с игрище за голф, голям плувен басейн и множество шезлонги. Можеш да вземеш със себе си четирима души, които пожелаеш. — Той стана и се дотътри до сина си с протегнати ръце. — Ти ме направи щастлив, синко, защото заслужи всичко това.
Дълбоко облекчение премина през всяка уморена клетка от тялото на Винсънт. Господ бе го отдалечил от срама на дъщеря му. Господ бе се погрижил да бъде настрана от боричканията в Ню Йорк и същевременно избавен от Мейроуз. Щеше да бъде спокоен. Щеше да ръководи националния спортен справочник на най-печелившата финансова институция в света срещу два процента. Понякога, когато му се приискаше да бъде в течение на работите в Пералнята, можеше да извика Анджело, а може би и баща му щеше да разреши да ръководи Западна Канада оттам. Но, Свети Боже, осезаемото чудо на облекчението се състоеше и в това, че нямаше да му се налага повече да се преструва, че страда за Мейроуз. Беше свободен.