— Това е страхотна възможност за мен, Поп. Никога не съм се вълнувал толкова. Мисля, че ако остана в Бруклин, бих могъл да тръгна надолу. Необходим ми е малко от блясъка, който има там. Аз наистина мога да се справя със спортния справочник. Кой ще ме замести, Поп? Чарли ли?
— За днес толкова — отвърна баща му. — Днес е твоят ден! Няма да мислим за нищо друго и за никого, докато ти не се уредиш във Вегас. Ще дам банкет в твоя чест. Празникът дълго време няма да се забрави.
Винсънт прегърна баща си.
— Работата е там, татко — каза той пресипнало, — че цял живот не мога да ти се отблагодаря. Ти направи всичко за нас, за две хиляди души. Не зная какво щеше да стане с всеки от нас, дори с Ед, Анджело Партана и Чарли, ако ти не беше се погрижил за всички ни.
Когато се дръпна назад, очите му бяха пълни със сълзи.
— Всичко дължа на вас — каза баща му, — защото всички обичате честта.
От носа на кораба до тях долиташе пискливият смях на Четриоли. Чайките се гмуркаха в мътната вода за отпадъци. Седемдесет и една хиляди осемстотин четиридесет и три тоалетни се изливаха едновременно в залива.
Шестнадесета глава
В 10:00 ч. на онази съботна сутрин Чарли хвана самолета от Ла Гуардиа за Лос Анджелийс. Час преди това той целуна Мейроуз за сбогуване, после я целуна отново, защото не можеше да свикне с нея — с женствената й твърдост и изтънчения й вкус. След това чувството за раздяла нарасна неимоверно и той я повали върху килимчето пред входната врата. Тя се изпразни мигновено и зави от удоволствие.
Трябваше да й зададе няколко въпроса. Знаеше, че има готови отговори. Каквито и да бяха, те щяха да му свършат добра работа. Цял живот, мамичката му, беше живял сам, защото слагаше работата на първо място. Е, добре, а сега слага работата, Прици и тяхната чест на второ място — много по-назад. Не беше с всичкия си, когато излъга Винсънт. Знаеше, че Айрин е изиграла Прици. Знаеше, че тя е пречукала Луис Пало. Знаеше, че сигурно Айрин бе организирала цялата работа. Той беше излъгал Прици. Не я уби и не я напъха в багажника на колата заедно с Маркси. Само веднъж може да ти се случи да паднеш толкова ниско — помисли си той. Беше се променил. Не даваше и пукната пара за това, което дължеше на Прици. Всичко, което искаше сега, бе тази лукава жена. Може би възмъжаваше. Беше на четиридесет и две години. Маркси Хелър бе го нарекъл Чарли Точната стрела. Американският Робин Худ, както го наричаха повечето от хората зад гърба му. Много важно! Беше направил всичко за Прици. И какво, по дяволите, представляваше той? Някакъв наперен чиновник, който почти от две години не беше виждал дон Корадо. Нямаше дори осемдесет-деветдесет хиляди долара в Швейцария, които да подплатят тази глупост за точната стрела. Винсънт сигурно имаше петнадесет милиона.
Айрин значеше нещо за него. Без Айрин той не желаеше да върши каквото и да било. Айрин беше всичко. Това е. Така че той ще й зададе няколко въпроса и ще приеме всичко, което тя му отговори. Свещена глупост! Ама че работа!
Щом влезе в сградата на летището, веднага отиде до телефона.
— Айрин? Аз съм, Чарли.
— О-о, Чарли. Слава богу!
— Трябва да се видим.
— Къде си?
— На летището в Лос Анджелийс. Виж какво, ще те чакам в ресторанта. При пуерториканеца, на открито.
— Кога?
— Ще запазя стая в хотела. Какво ще кажеш за един часа?
— Ще мина да те взема от хотела.
— Не! Просто желая да бъдем навън, когато се срещнем. Как да стигна?
— Чарли, няма да го намериш лесно.
— Добре. Ще взема такси.
Когато пристигна, потърси управителя. Същият келнер, пуерториканец, му каза, че бил в почивка. Чарли му даде петдесет долара.
— Ще седна на онази маса — каза той, посочвайки една маса в дъното на терасата с изглед към океана — Не искам никой да сяда близо до мен. Остави три маси свободни между мен и останалите.
Келнерът се ухили и сви рамене. Чарли седна. Айрин дойде в един без десет. Изглеждаше страхотно. Прекоси бавно терасата, като се усмихваше. Нищо друго не го интересуваше. И двамата направиха нещо смешно. Протегнаха ръце и се здрависаха.
Келнерът дойде веднага, щом тя седна. Заговори му на пуерторикански или нещо подобно.