— Ананас ли поръча? — попита той.
— Да.
— Смазан съм — каза той.
Тя пое въздух, наду бузи и въздъхна тежко.
— Айрин, нека ти кажа. Знам всичко за теб. Знам, че ти си пречукала Нетурбино и съм почти сигурен, че ни измами във Вегас с Луис и мъжа ти.
Тя вдигна глава. Безкрайното й спокойствие му подейства като наркотик. Усещаше как се изпълва с него. Това му се случваше само когато беше с нея.
Инстинктивно разбра, че лекарят от списанието не е бил прав. Това чувство нямаше нищо общо с онова, което би искал да получи от майка си. То бе точно това, което искаше да получи от тази жена.
— Аз пречуках Нетурбино, Чарли — отвърна тя. — Но нямам нищо общо с Маркси и неговия партньор.
— Нищо ли? А-а? Как така?
— Това не е моя работа и ако аз бях в играта, нямаше да го направя така.
— Знаеш ли, Винсънт Прици дори не си е помислял, че Луис би постъпил по този начин. Той никога не го е смятал за много умен. „Освен това — казва той, — ако са били само двамата мъже, щели са да действат както нареди Луис, защото твоят мъж въобще не е имал възможност да командва Луис.“
— Каквото и да са направили, Чарли, аз нямам нищо общо с него.
— Мислиш ли, че Луис Пало щеше да чака в колата през нощта зад заведение като бара на Престо Чилионе? Мислиш ли, че щеше да извърши всичко през нощта, преди Джак Реймън да се върне в казиното? Смяташ ли, че така лесно щеше да си раздели парите с мъжа ти. Като че ли Маркси беше някой от посветените мъже, или нещо подобно? Ако е чакал някого в колата, това би могло да е само твоят съпруг. Единствено него би пуснал при себе си. Може би защото съпругът ти е носел още пари, но какви пари? Те са си оправили сметките. Луис би трябвало да е опукал мъжа ти и вече да е бил на път към Рено или Сан Франциско, когато е бил убит на паркинга.
— Не знам какво са правили — каза тя с непринудено спокойствие.
— Пистолетът е бил под таблото. Луис беше толкова мнителен, че преди да тръгне и за сладолед винаги проверяваше колата си за бомба. Такъв беше той. Но на тебе щеше да позволи да се приближиш до колата и да се качиш в нея.
Остави го да усети болката в очите й, но продължаваше да го гледа, като че ли се заклеваше над детска главичка. Поклати бавно глава, три пъти, после промълви толкова тихо, че той едва прочете само по устните й:
— Не.
— Трябваше да те запитам, Айрин, не мога да дойда на себе си, докато не поговорим за това.
— Разбирам те — отвърна тя. — Не съм спала, защото разбрах, че голяма част от живота ти е свързана с честта на Прици. Някоя застрахователна компания ще изплати незаконно отнетите ви пари, а ти се чувстваш опетнен от това, което са направили Луис и Маркси. Казваш си, че Прици се доверяват на теб и на никой друг, и вярват, че само ти ще им върнеш парите. Независимо дали ще ги върнеш или не, ти трябва да се разплатиш с този, който е предал Прици.
— Господи! — рече Чарли — Седемстотин двадесет и две хиляди долара са много пари.
— Те получиха половината.
Все пак, триста и шестдесет хиляди са много пари.
— Не можеш да спреш всеки, който бърка в кесията. Хората мамят себеподобните с пари.
— Да — рече Чарли дрезгаво, — нещо такова. Но аз не съм им казал какво е станало с парите. Прикрих те. Излъгах себе си и Прици — все едно, че съм участвал.
— Ти не си ме прикрил, Чарли. Няма значение как ти се е набило в главата, но ти не си ме прикрил, защото нямам нищо общо с тази история.
Тя не се ядоса, нито прояви нетърпение или притеснение. През цялото време беше спокойна и естествена, а Чарли напрегнат.
— Тръгнахме заедно с баща ми след срещата при Винсънт Прици. Бях като полудял или виновен, или нещо такова. Попитах го дали Винсънт мисли, че аз съм пипнал другата половина от парите. Никога няма да забравя израза в очите на татко.
Той вдигна безпомощно ръце.
— Ще се оженим ли? — тихо попита Айрин.
Чарли втренчи поглед в нея.
— Господи, що за въпрос! — рече той.
Цялата суровост се изпари от лицето му. Съмненията изчезнаха.
— Искаш ли? — каза той. — След всичко, което ти приписвах?
— О-о, Чарли!
— Добре. Това е. Това урежда всичко. Прици трябва да ми повярват, защото аз ти вярвам.
Тя се изпълни с благодарност към Господа, към Чарли, към майка си, която я беше научила на екстравагантна арогантност, към Маркси, който беше я научил как да лъже. Това я извисяваше. Мислеше си, че може би това е единственият важен момент в нейния живот. Очите й се изпълниха със сълзи и тя се усмихна.