Чарли се изсекна шумно.
— Виж, Айрин, моят баща знае чувствата ми към тебе, така че може би мисли като мен. Но той е мъдър човек. Не се опита да спре Природата. Каза, доведи я в Ню Йорк, живей с нея, но тъй като семейството знае, че тя работи при нас, не можеш да се ожениш за нея. В края на краищата, ти разбираш какво искам да кажа. Те няма да се съгласят една жена екзекутор да се мотае сред жените от семейството.
— Хайде, Чарли! Жените в семейството трябва да се мотаят сред мъжете в него, а те вършат всеки ден повече мръсни, отколкото добри дела.
— Разбира се. Сигурно. Но ти видя колко много ги е изпреварил Поп. Каза ми, че не мога да се оженя за теб. Но татко през целия си живот, докато мама беше жива, не е имал друга жена. Не смятам да отварям очите на баща си.
— Сигурен ли си, Чарли? Това няма да ти помогне да вникнеш в себе си, нали?
— Това не е работа на Прици — каза Чарли. — Мейроуз ще бъде твоята приятелка в семейството, а когато имаш нея, все едно, че имаш цяла армия. Хайде, отиваме в Мексико. Там ще купим дрехи. Ще се оженим.
Не стана точно така. Айрин беше сигурна, че няма да отиде на първото си истинско венчило с куп дрехи, избрани в крайбрежен бутик. Затова се върнаха в дома й и въобще не мислеха да събират дрехите. Те бяха в леглото, където Айрин се беше любила с Луис Пало и най-вече с Маркси. Но сега любенето беше толкова страхотно, че те все отлагаха опаковането на багажа, докато стана седем без петнадесет.
Айрин приготви вечеря — отчасти полска, отчасти сицилианска и мексиканска.
— Никога не съм ял толкова вкусна храна — похвали я нейният годеник.
След напрежението на деня, олимпийския секс с Мейроуз предишния ден, пътуването, безпокойството за Айрин, страхотния секс с нея и четирифунтовото ядене с бутилка френско вино „Петрус 70“, което Айрин предложи, Чарли се строполи като пън в леглото. Когато се увери, че е заспал, Айрин отиде в стаята с телевизора, където Маркси обичаше сам да реди пасианси, и се обади по телефона в кантората си в Бевърли Хилз. Беше десет и половина. Апаратът в Южна Калифорния бе записал добре обигран мъжки глас с подчертани високи нотки. Гласът каза: „Би ли било възможно да се срещнем в Далас на девети август? Заплащането ще бъде в пълен размер.“ Айрин се усмихна в полумрака. „Пълен размер“ означаваше сто хиляди долара. „Нека да бъде по обяд, в един часа, в кафенето на «Хилтън Ин» на Централната, Мокингвърд. Търсете ме на шестата маса до прозореца от лявата страна при влизане. Приборите са наши.“
Тя погледна календара. Девети беше шестият ден, броен от утре. По-добре кратък меден месец, отколкото нищо. Тя изтри записа и изгаси лампата.
На следващата сутрин се събудиха в седем и станаха.
— Чарли — каза тя преди да станат от леглото, — има много формалности за тези, които искат да се женят, а не са мексиканци, уреждането им може да отнеме три седмици.
— Така ли? — попита Чарли.
— Преди две години трябваше да проверя за една моя приятелка.
— Е, и?
— В град Тихуана. След това ще се качим на самолета за Акапулко.
— Да тръгваме.
— Докато се обличаха, Айрин му каза, че имат на разположение шест дни, защото тя имала делова среща на девети в Далас.
— По какви въпроси?
— По работа.
— Колко ти плащат за една.
— Сто хиляди за тази. Зависи. По-обикновените, но все пак заплетени случаи вървят по седемдесет и пет хиляди.
— Колко на година?
— Три-четири.
— О-о, толкова много.
— Не чак толкова много, като се има предвид населението на страната.
Те привършиха с багажа и Айрин извика такси.
— Добре — рече Чарли, — колко време ще останеш в Далас?
— Не знам. Може би три дни. Те ще извършат подготовката.
— Свърши носенето на две дини под една мишница, Айрин, нали?
— Ще се оженим. Всичко ще се промени. Ти ще ми бъдеш съпруг. Ще разчитам на теб. Ще живеем заедно.
Той се втурна през стаята, обхвана ласкаво лицето й с две ръце. Целуна я влюбено по лицето, по очите, по нежните бузи и по още по-нежните устни.
— Не мога да повярвам — промълви Чарли.
Ожениха се в Тихуана, ползувайки услугите на двама професионални свидетели и един мирови съдия (Джоузеф Тиърни Мастърз, „Вашият син рай“).