— Господи — възкликна Чарли, — трябваше да има свещеник. Нещо не е наред.
— Така може би е по-законно — отвърна Айрин. — Както и да е, като се приберем в Бруклин можеш да уредиш нещо с твоя свещеник. Малко вълнения от този род траят дълго. Страхотно е да се чувстваш в рамките на закона. Съгласна съм, че трябва да се оженим още няколко пъти.
Те отлетяха за Акапулко. След като се настаниха в хотела, Чарли се обади на домашния телефон на баща си в Ню Йорк.
— Тате, Чарли е.
— Здравей, не си се мяркал тук.
— В Мексико съм.
— А-а. Как е времето?
— Ту е горещо, ту вали.
— Какво правиш в Мексико?
— Ожених се, татко.
— За наемничката ли?
— Да.
— Не казвай на никого, Чарли.
— Просто исках ти да знаеш.
— Обади ли се на Дуай Уилямз?
— Нещо специално ли?
— Не, той ще се погрижи да ви обслужат добре в хотела и ресторантите.
— А кой му е номерът? Може пък да има и някой свободен самолетен билет. Бихме могли да го ползуваме.
— Кога се връщаш вкъщи?
— На девети.
— И тя ли идва с теб?
— По-късно. Трябва да подготви всичко.
— Ако ми потрябваш, ще се обадя на Дуай. А-а, Чарли…
— Да, тате.
— Поздравления.
— Благодаря, тате.
— Да се надяваме на най-доброто.
Чарли слезе долу при Айрин в плувния басейн. Златисто-ламените й бикини, които беше сложила, така я закръгляха, че той се възбуди.
— Хей, Чарли — попита тя, усмихвайки се широко, — с кого се срещна?
— Не се интересувай — отговори Чарли. — И това ще отмине. Познаваш ли Дуай Уилямз?
— Не. Трябва ли да го зная?
— Той движи нещата ни тук в Мексико.
— О-о, този Дуай Уилямз. Господи, той беше голям човек!
— Баща ми иска да му се обадя.
— Ще се срещнеш ли с него?
— Вероятно.
— Направи го веднага. Останалото време да бъде само за нас.
— Разбира се. Искаш ли да дойдеш?
— Не. Ще ми бъде много мъчно, докато те няма.
Дуай Уилямз някога беше кмет на Филаделфия. Той беше така добре поставен политически, че дори след като предаде ключа на града на разбойническите шайки, дори след като накара жителите на града да се влачат на колене и да вървят пипнешком в тъмнината, защото безогледно ги беше обрал, за да отърве себе си (своята собствена безопасност и тази на партията от някакво обществено разследване), той беше изпратен за посланик в Мексико, където прослужи пълния си мандат, винаги пиян до козирката.
Когато новата администрация го помете, Дуай Уилямз се захвана с частна адвокатска практика в град Мексико. Е, не беше юридическа дейност, повече консултантска. Не се върна в страната, защото това бе едно от условията да го измъкнат. Никога не можеше да се върне вкъщи. Бизнесът с износ на кокаин, хашиш и марихуана от Мексико за Щатите вървеше отлично и мексиканските койоти се опитваха да късат парчета от него. Дуай успя чрез официалните си връзки да направи различни висши чиновници от мексиканското правителство пълноправни партньори и реката от наркотици стана океан, който заливаше дългата хиляди мили граница и попиваше направо в ноздрите и вените на американците.
Чарли се обади на Дуай от фоайето на хотела. Дуай настоя да изпрати кола за него. Попита за името на хотела, като каза, че ще се оправи и че колата ще бъде там след десет минути.
Чарли чакаше седнал до входната врата на помещението с климатична инсталация. Ставаше му лошо, като си помислеше за Мексико, защото си спомняше как Водопроводчика и Малкия Фил Дзандзара пребиват момчето и блъскат Мейроуз, като я карат да гледа, защото баща й беше наредил да стане така. Водопроводчика винаги се притесняваше от този факт и се извиняваше на Мейроуз най-малко веднъж в годината.
Чарли не съжаляваше особено за раздялата с Мейроуз. Понякога обаче, особено след онази единствена нощ, прекарана заедно и през безкрайното им годеничество, когато обикаляше на пръсти с подпухнали ташаци, той копнееше за нея, просто да бъде до него, не за да се любят или нещо подобно, а просто да я има около себе си, защото му беше приятел. Айрин и Мейроуз заемаха различни части от съзнанието и живота му. Те не можеха да се слеят, както водата и маслото. Той беше най-щастливият мъж на света, защото имаше Айрин, но изпитваше дълбока благодарност към Мейроуз, която го вкара в правия път. Той нямаше да бъде с Айрин, ако Мейроуз не беше му върнала здравия разум. Господи! Той нямаше да я види вече и това го натъжаваше.