„Скъпи Дядо, (написа тя на силициански):
Аз съм на двадесет и девет години и от деветнадесетгодишна трябваше да живея отделно от моето семейство. Чарли Партана, пред когото съгреших, ще се жени за една жена от Калифорния. Той е щастлив. Напълно ме е забравил.
Моля ви да говорите с баща ми и да му кажете, че достатъчно съм страдала за стореното преди десет години. Моля ви да поискате от баща ми да ми прости.
Ваша любяща внучка
Мейроуз“
Анджело Партана действаше много внимателно. Той сподели новината с Амалия, защото тя щеше да я предаде на дон Корадо. Корадо щеше да помисли малко, а след това да извика Винсънт. Анджело беше убеден, че Винсънт трябва да знае преди Корадо да му каже. Така Винсънт щеше да е подготвен, когато баща му му съобщеше новината.
Той прекоси хола и надникна през вратата в офиса на Винсънт.
— Какво ще кажеш за една вечеря по-рано довечера?
— Разбира се. Къде искаш да отидем?
Винсънт винаги казваше така, но те всеки път отиваха при Туччи.
— Ами, при Туччи — предложи той.
— Чудесно. Ще ме вземеш ли с колата в шест часа?
В колата, на път за Туччи, говориха за бейзбол. Анджело не различаваше бейзбола от cocomero43, но след многогодишни разговори с Винсънт беше научил жаргона, така че можеше да импровизира отговорите. Щом пристигнаха при Туччи, нещата станаха сериозни. Прегледаха менюто, в което се вторачваха пет вечери всяка седмица.
Туччи имаше бар, шест маси и джубокс. Жена му и снаха му се редуваха да работят в кухнята. Шофьорът на Винсънт, който беше и бодигард, вечеряше отпред пред бара.
Туччи беше неаполитанец.
— Мисля да взема от тази рибена чорба di Pozzuoli44 — рече смело Винсънт.
Имаше я два пъти седмично в менюто. Винаги когато я включваха, той си я поръчваше.
— Добре. Същото и за мене.
— Ей, виж! Има peperoni imbottiti45. Какво ще кажеш?
— Чудесно, чудесно.
Взеха бутилка „Сълзите на Христос“ от лоза, расла върху лавата в подножието на Везувий. За Винсънт това беше най-щастливият момент на деня, но той не продължи много. И така, Анджело подхвана въпроса за сина си.
— Винсънт? Знаеш ли какво? Чарли се жени.
Винсънт не можа да схване. Ръката му, с чашата вино, увисна във въздуха и той я сложи на масата.
— Чарли се жени?
Малките му очички се замъглиха. Престана да гледа Анджело. Устата му се изкриви от болка, докато осъзнае каква гледка представлява. Вдигна салфетката към лицето си. След това се насили да пие вино. Анджело кимна леко. Той разбираше мъката на Винсънт, който бе свикнал да предвижда всичко. Почти десет години приятелят му се бе преструвал, че се срамува и съжалява за постъпката на Мейроуз, но с годините все повече и повече винеше Чарли за нещастието й и за собственото си страдание от развоя на нещата. Как можеше да се надява, че дъщеря му ще се омъжи и ще се върне у дома, при семейството си, когато мъжът, когото беше посрамила, подхранваше още този срам, като оставаше ерген? Дори никога да не се омъжеше, сърцето му подсказваше, че Мейроуз не би трябвало да се омъжи заради стореното от нея. Известната на всички мъка на Чарли, недостойната й постъпка, все още беше пречка за Мейроуз, за да се завърне вкъщи. Почти десет години Винсънт посещаваше различни гадни ресторанти, като този на Туччи, а сърцето му се късаше, защото именно Чарли бе принудил дъщеря му да живее в Ню Йорк, вместо да поддържа домакинството и да му готви.
Чарли беше най-големият виновник за бягството на момичето в Мексико. Сигурно е искал тя да се опетни, а Мейроуз не е издържала и е избягала. Ако преди десет години беше сгодена за когото и да било, освен Чарли, досега щеше да бъде омъжена и той да живее при тях. Той щеше да яде само храната, която стомахът му понася, а не тази неаполитанска помия при Туччи. Чарли Партана беше причината дъщеря му да го опозори пред семейството. Той му е причинил повече болка, отколкото всеки друг през целия му живот. Чарли Партана не заслужаваше да има съпруга — домакиня, готвачка, другар, след като беше причината Мейроуз да постъпи така с него, със себе си и с баща си. Той въздържаше гнева си, доколкото можеше, защото Анджело Партана беше най-старият приятел на баща му.
— За кого се жени? — Гласът му трепна. Не смееше да погледне Анджело. Винсънт знаеше, че Чарли не може да вземе жена от семейството, защото щеше да научи това много по-рано. Тогава? — Взел е жена от другите ли четири семейства? Това би било добре, но можеше да се окаже и лошо.