— Жени се за жена от Калифорния — отвърна Анджело. — Разбрах, че не е от нашата среда, че е данъчен експерт.
— Не е от нашите ли? Господи, Анджело, за какво могат да говорят жените с нея? За Бога, ще трябва да млъкваме винаги, когато влезе в стаята.
— Е, да, но са се оженили — отговори Анджело. — И сега карат меден месец в Мексико.
Това беше пресметнат риск. Единствен Анджело знаеше кой оправи Нетурбино, защото такава беше системата. В това се състоеше изолацията. Никакви свидетели. Никакво потвърждение. Благодарение на традиционната система на изолация нямаше нужда Винсънт да знае кой е убил Нетурбино. Ако искаше да научи, той щеше да попита, но никога не го стори. Това беше опасна зона. Имаше и още една. Само преди три дни съпругата на Чарли е била съпруга на Маркси Хелър, който беше задигнал седемстотин двайсет и две хиляди долара от семейството. И двете зони бяха взривоопасни. Той не виждаше как Чарли ще оцелее, ако Винсънт разбереше за тях. Първата представляваше оскверняване на жените от Прициеви, Сестерови и Гароневи, довеждайки като съпруга в семейството наемна убийца, и никой никога нямаше да бъде спокоен. Втората беше дори още по-опасна и от честта. Почти три четвърти милион долара бяха откраднати от семейството, от които само триста и шейсет хиляди бяха върнати. Всъщност, мислеше си Анджело, като се вземе предвид всичко, за Чарли би било невъзможно да попадне в по-лошо положение от сегашното. Може би, и това „може би“, беше много съществено, ако Чарли се беше оженил за тази жена поне три години след обира, тогава никой не би казал, че той е свързан с него. Но той бе пречукал съпруга на тази жена и след четири дни се беше оженил за нея. И тъй като се знаеше, че жената е наемник и тъкмо у нея са били тези триста и шейсет хиляди долара, които бе върнала на Чарли, излизаше, че тя е убила Луис Пало. Винсънт, изпитвайки чувства към Чарли само каквито той можеше да изпитва към него, ако някога би имал възможност да свърже двете неща, би получил унищожителни доказателства срещу Чарли и жена му за цялата сума от седемстотин и двадесет хиляди долара.
Анджело беше премислил всичко много подробно. По криминалните въпроси разсъждаваше професионално. Той единствен знаеше, че съпругата на Чарли беше видяла сметката на Нетурбино. Беше единственият, който можеше да направи връзката, че съпругата на Чарли е вдовицата на Маркси Хелър. Той беше баща на Чарли, преди да бъде съветник на Прици, така че трябваше да се възползва от възможността да съобщи на Винсънт, че Чарли се е оженил, защото оттук нататък, ако някой повдигнеше този въпрос, Винсънт щеше да каже, че знае всичко и не иска да говори за случая.
На следващия ден в пет следобед, Мейроуз Прици позвъни на вратата в жилището на Сестеро на Бруклинските височини. Беше извикала фризьорката в апартамента си в един Часа, а козметичната дойде в три. Тя знаеше колко много дядо й обичаше да я вижда и затова ги беше накарала да я превърнат в млада девственица, сияеща от красота и доброта. Уго Бустарелла отвори вратата и се зарадва, че я вижда.
— Господи, трябва да има четири години, така ли? Господи, изглеждаш чудесно — възкликна той.
— Уго! Колко си напълнял! Флори сигурно те храни шест пъти на ден.
Той се ухили.
— Три пъти Флори и три пъти госпожа Сестеро. Ела. Ще те заведа при госпожа Сестеро. Тя е в кухнята.
Опря пушката в ъгъла до входната врата и радостно я поведе към стълбището.
— Хей, сама мога да намеря кухнята, — рече Мейроуз. — Тук съм била стотици пъти. Поздрави Флори от мен.
Тръгна надолу по стълбите. Амалия вече я чакаше. Тя изпрати момичето за нещо на горния етаж и каза на Мейроуз:
— Той получи писмото ти и то го зарадва. Помоли Винсънт да дойде тук вечерта. Ще го накара да те върне в къщи.
Мейроуз стоеше изпълнена със задоволство и надежда. Пое дълбоко въздух и го задържа. Въздъхна бавно и каза:
— Ще накарам татко да ми плати. През следващите десет години аз ще се отнасям към него така, както той се отнасяше към мен.
— В отмъщението няма радост — посъветва я Амалия. — Отмъщението е нещо, за което сицилианците говорят, но когато го постигнат, става безсмислено в устата им.
— Аз съм внучка на Корадо Прици. Когато баща ми се отказа от мен, той също престана да бъде мой баща. Изхвърли ме и ме държа вън десет години, наричаше ме уличница. Закани се, че цял живот ще остана стара мома. Гледаше на мен като на боклук и всяка година в малкото случаи, в които дядо ми разрешаваше да се върна, той плюеше на честта ми. Това не е отмъщение. Правя го заради честта.