Те притичаха към черния Линкълн. Винсънт и Анджело се сместиха на задната седалка. Роко седна отпред при шофьора.
— Хей — извика той на Попалуш, седнал зад кормилото, — тръгвай!
Попалуш седеше безучастен. Той дори не поглеждаше към пожара. Роко се втренчи в него.
— Мръсна работа, шефе — каза той. — Някой е убил Зинго.
— Какво?
— Той е мъртъв. Извадили са му окото.
— Тогава някой е запалил пожара нарочно — извика Винсънт.
Стотици ужасени, изплашени хора се изливаха от „Градините на Палермо“, обвити в черен дим, който плътно ги обграждаше като чума.
— Те са убили Зинго, за да разберем, че пожарът е заради нас. Прав ли съм, Анджело?
— Да, така е. Прав си! Роко, по дяволите, избутай Зинго и ни изведи оттук.
Той се протегна и отвори вратата до трупа. Роко го избута на улицата и седна зад кормилото. Колата бавно потегли през замаяната тълпа и профуча нататък.
— Закарай ме при баща ми и после се обади по телефона на Ед да извика линейки. И да обработиш пресата, за да не излезе че е масова сеч между банди. Господи, не мога да повярвам, че някой ще ни причини това. Кой би могъл да го направи, Анджело?
— Успокой се, Винсънт, не забравяй, че имаш кръвно. Ще говорим, когато стигнем при баща ти.
— Слушай, Роко — каза Винсънт, — най-напред се обади да докарат няколко бойци в къщата на дон Корадо. Който е убил Попалуш тази вечер и запалил гадния пожар, може да се опита да застреля и дон Корадо.
— Ще поставим цялата къща в готовност — отвърна Роко.
— Слушай, Роко. Първото нещо, което ще направиш, е да поставиш шест момчета на телефона, които да се обадят из целия град, за да разберем кой направи това. После ще изведем баща ми извън града и ще ги пратим по дяволите.
Винсънт и Анджело се изкачваха бавно по каменните стъпала до входната врата на къщата на Сестеро. Винсънт дишаше тежко, а лицето му бе като сива маска, надяната на главата му. Извади голяма връзка ключове от джоба си и отключи вратата. Един човек изтича към тях със заредена пушка, готов да ги изхвърли, но Анджело каза:
— Добре, добре, Фредо. Босът е.
Божичко, шефе, извинявай — рече пазачът. — Няма осветление, затова реших да не рискувам.
— Добре постъпваш — похвали го Винсънт, минавайки край него.
Двамата се изкачиха по високата стълба на първия етаж. Винсънт се облегна на стената, докато Анджело чукаше на вратата на дон Корадо.
— Аз съм, Корадо, Анджело. С Винсънт сме.
Чуха гласа на стареца, който ги покани да влязат.
Анджело отвори вратата и пропусна Винсънт да влезе пръв. Дон Корадо редеше сложен пасианс от три колоди карти. Той погледна към тях.
— Какво се е случило? — попита той.
Винсънт се строполи на един стол.
— Не изглеждаш добре, Винсънт — каза баща му. — Няма значение какво е станало. Анджело ще ми разкаже. Мини през хола и отиди в спалнята да се съблечеш и да легнеш. Наспи се добре тази нощ. Утре ще говорим.
Анджело помогна на Винсънт да се изправи.
— Чувствам се отвратително, Поп — призна той.
Той се обърна и като тътреше краката си, излезе от стаята.
Когато вратата се затвори, Дон Корадо погледна Анджело.
— Някой запали „Градините на Палермо“ — съобщи Анджело. — Точно преди това са пречукали Зинго Попалуш. Намерихме го в колата на Винсънт пред сградата.
— Кой го е направил?
— Бока.
— Защо?
Анджело разказа на дон Корадо какво беше говорил Винсънт на срещата в наетата заседателна зала в банката в центъра на града.
— Той обиди Бока пред всички кланове, Бока трябваше да запази честта си. Те ще му го върнат.
— Колко души попаднаха в пожара?
— Винсънт остави хората на Ед да броят заедно с ченгетата и пожарната. Няма да разберем, докато не изгасят пожара. Може би утре.
— Колко мислиш че са?
— Имаше много хора, Корадо. Всички тичаха към предната врата, когато ние тръгнахме да излизаме през задната. Може би стотина души, а може да са и няколко стотици.
— Сводниците си отмъщават така — проговори дон Корадо, без да повишава глас.
Ако някой друг слушаше, би помислил, че той не изпитва нищо. Но Анджело знаеше, че Корадо страда много от обидата, нанесена на честта, и очакваше последствията.