— Винсънт го обиди пред семействата, така че Бока изчака всички наши хора с жените и дъщерите си да се съберат на едно място и предизвика пожар. Какво ще кажат тези, които вървят по гайдата на Бока за стореното от него. Там бяха видни политици и петима съдии. Имаше поне трима сакати на масите онази вечер. Какво биха казали те, ако трябва да подкрепят Бока?
— Корадо, никой няма да обвини Бока за пожара. Никой не може да докаже кой го е предизвикал и дали е бил умишлен или случаен пожар.
— А ще оправдаят ли убийството на младия грък Попалуш от Бока, заради нанесената му обида от Винсънт, бос и мой син? Ти вярваш ли в това, Анджело?
— Това е емоционалната страна, Корадо. Те ще оправдаят Бока, ако ние го обвиним в убийство.
— Какво ще стане, ако го обвиним за пожара?
— За това няма да го подкрепят. Те са честни, въпреки че не всички са наши приятели. Някои поддържат Бока. Ще искат доказателства.
— Тогава ще изчакаме няколко месеца. Когато Чарли се върне — защото аз ще сключа сделка с Чарли, а той ще приеме — искам хората около Бока да започнат да умират от „нещастни“ случаи и „неизличими“ заболявания. Чак когато Бока остане сам, заобиколен от нови хора, а някои от тях ще бъдат наши, за да сме в течение на работата му — ще насъскаме полицията в осем или десет щата срещу него и ще се погрижим да получи от нашия съдия няколко поредни присъди по закона Ман за петдесетина години във федералния затвор. За това няма да се нуждаем от подкрепата на семействата, защото никой не би могъл да докаже, че Бока е виновен за пожара.
Осемдесет и девет души загинаха от пожара в „Градините на Палермо“. Двеста и седемнадесет получиха тежки обгаряния, четирима ослепяха. Като по чудо конгресмените и съдиите излязоха невредими от огъня. Хората на Ед Прици посъветваха оцелелите да подадат иск срещу собствениците на „Градините на Палермо“, но съгласно дарение от 1943 година на нейните „анонимни“ собственици, сградата беше притежание на фондацията на благословения орден Decima Manovale, организация с идеална цел на религиозни аскети, дали обет за вярност към бедността.
Тридесет и пета глава
На пожара в „Градините на Палермо“ имаше повече ченгета, отколкото пожарникари: присъстваше лично комисарят Митганг, униформени и цивилни шефове, капитани, детективи, полицаи от пътната полиция и обикновени граждани. Полицейският корпус, шефът на униформената полиция, Винсънт Мълкуийн, началникът на детективите Джо Магуир и главният инспектор Джон Кълърс стояха настрана от множеството други полицаи и пожарникари, а зад тях — тълпа от няколко хиляди забавляващи се граждани.
— Как си представяте това? — попита Митганг риторично?
— Мога да ви кажа откъде ще започнем, комисарю — каза Магуир.
— Не можем да смятаме, че Прици сами са запалили пожара, за да получат застраховката. Това е един от малкото начини да се спечелят много пари, който те не са прилагали досега, защото големците им са били там. Не, сър. Пожарът има връзка със случая Калхейн.
— Защо?
— Някой, едно, а може би и всички семейства, притискат Прици да ни предаде убиеца. Сто процента е сигурно, че Прици са отвлекли Филарджи, а който го е отвлякъл, е убил и Вики Калхейн.
— Мръсно копеле — каза началникът Кълърс.
— Кой е направил следващата крачка? — попита Митганг.
— Корадо Прици не е глупак — отговори Магуир, — а това се отнася и за Анджело Партана. Те сигурно са сред десетте най-големи комбинатори открай време. Вероятно замислят как да ни предадат убиеца на Калхейн, без отвличането на Филарджи да представлява някакъв риск за тях.
— Така ли? Как ще го направят?
— Повярвай ми. Ще намерят начин. Те трябва да предприемат нещо. След това, което се случи снощи, Корадо Прици знае, че семействата са му обявили война. Разчитат на него — и той знае, че този пожар е само началото, — за да го принудят да ни даде някого, който и да е, пречукал Вики Калхейн.
— Значи ще чакаме?
— Трябва да чакаме, комисарю — посъветва го Шеф Магуир.
— Какво ще кажеш на вестниците?
— Лесна работа, ще приемат каквото и да е. Кратко и ясно. Гангстерска оргия приключва с осемнадесет или колкото са там мъртъвци. Честване на бандит се превръща в прелюдия към ада.
— Добре — одобри Митганг. — Мисля, че си го налучкал.
„Градините на Палермо“ горяха до 9:20 на следващата сутрин. През нощта, докато все още беше с Корадо Прици, Анджело се обади в офиса на главния инспектор и попита за лейтенант Хенли. Ченгето, което отговори, каза, че Хенли не е там.