— Ами, по-добре го намери и му кажи да се обади на Анджело.
— Да се обади на Анджело ли? В един сутринта?
— Той живее в Бруклин, нали така? Всички ченгета живеят в Бруклин.
— Какво, по дяволите, е това?
— Кажи му да се обади на Анджело, приятелю.
Два часа по-късно Хенли намери Анджело в апартамента му. Беше 3:10 сутринта. Договориха се да се срещнат в апартамента на Чарли на крайбрежието.
Анджело беше приготвил горещо кафе и някакви кифлички Zucchini74, когато Хенли пристигна.
— Господи — каза Хенли, — обзалагам се, че ако си знаел по колко часа ще работиш, сигурно щеше да си останеш в Сицилия.
— Че кой спи на моята възраст? — попита Анджело.
Седнаха и Хенли се захвана с кифлите.
— Но, какво е това, за бога? Те са страхотни!
— Това е един от специалитетите на сина ми — кифли Zucchini — обясни Анджело. — Той ги прави и след това ги замразява.
— Чарли може да готви?
— Чарли е човек, който може всичко — похвали го баща му. — Дейви, слушай, знаем кои се опитаха да ни очистят снощи?
— Кои?
— Бока.
— Така ли? Защо?
— Старият Куарико Бока има пръст в тази работа. Смята, че Винсънт го е обидил.
— Е? Винсънт наистина го е обидил. Нали така? В банка Йярики ли? Преди два дена, нали?
— Вие, момчета, сте обикновени детективи — каза Анджело. — Нали? Винсънт го засегна и Бока подпали зданието, в което се намираше цялото семейство на Прици. Дори самият дон Корадо беше там снощи.
— И все пак, не биха могли да очистят всички.
— Не. Няколко десетки от бойците ни не бяха там.
— Чарли не беше там.
Анджело подмина думите му.
— Къде беше Чарли, Анджело?
— Чарли отиде до Маями да посрещне една пратка, която не можеше да чака.
— Кога мога да се видя с него?
— Когато се върне.
— Не мога да се въздържа, ще си взема още една кифличка.
— Имам малка изненада за тебе, Дейви, приготвил съм ти дузина кифлички в една кесия.
— Мислех, че пликовете с банкнотите бяха спрели, а?
— Но не и пликовете с кифлички, Дейви.
Хенли налапа половината от една кифличка:
— Трябва да признаеш, че не е обичайно някое семейство в Ню Йорк да използва ченгетата срещу друго семейство.
Анджело сви рамене.
— Вие, приятели, винаги сте били много стриктни. Бока се опита да ви подпали. Това при вас обикновено е свързано с честта и вие ще им го върнете.
— Не е необходимо някой да учи Корадо Прици на чест. Имахме среща — каза Анджело. — Решихме, че не е време да започваме война с Бока. Това е всичко.
— Да. А може би Прици не желае да започва война. Защото това би го изправило срещу всички семейства в Ню Йорк.
— Защо мислиш така, Дейви?
— Слушай, Анджело. Защо, по дяволите, се въртим все около това? На срещата в банка Йярики всички са казали на Винсънт и на тебе, че им е писнало само да харчат, а да не получават никакви пари. Казали са ви, че искат да ни предадете убиеца на Калхейн. Тогава Винсънт е разиграл номера на много обиден и двамата сте напуснали. Анджело, мислиш ли, че само на семействата им е писнало от това, че пипаме здраво. На нас още повече ни е писнало, отколкото на тях. Теглим от личните си спестявания, за да преживяваме що-годе добре. Както вие, така и ние знаем, че законите ограничават човешките удоволствия като хазарта, хашиша и жените, че те са не само строги, но и неприложими. Вие едва ли имате някаква полза от въоръжен обир, палеж или някакво друго углавно престъпление, щом извършите такава мръсотия, ние попадаме на следите ви и ви хващаме. Но хазартът и проституцията са наказуеми. Обаче, ние не можем да арестуваме тези господинчовци — по-важната половина от извършителите на престъпленията, защото според закона пристрастеният към комара или жадният за любов гражданин не е консумирал деяние и не може да бъде обект на обвинението. Хазартът и проституцията обаче са необходими на хората, а те носят и много пари. И двете страни печелим, защото заедно осигуряваме услугите, които обществото желае. Това ни струва страшно много пари, Анджело. Дайте ни човека, който уби Вики Калхейн, и тогава не само ще се върнем към стария бизнес, но ти обещавам, че ще си затворим очите, когато очистите Бока.