— Трябва да разсъждаваме логично — каза той. — Не можем да го отведем в твоята къща в Лос Анджелийс, защото трябва да бъдем достатъчно близко, за да контактуваме с Поп като посредник. Не можем да го заведем и там, където има много хора, защото, повярвай ми, вече всеки го познава по физиономия.
— Зная. Все пак, къде можем да го заведем?
— Къде, ли?
— Ще го сложим да спи отзад в шевролета, докато наема кола и една голяма каравана или може би от онези фургони, които са истински къщи на колела, и ще пътуваме непрекъснато. Ще отидем на Острова, далеч от пътя, освен когато ще трябва да се виждаме с Поп. Тогава за малко ще се връщаме и ще паркираме караваната на някой паркинг.
— Мислех си по-скоро за нещо като лодка.
— Лодка, ли?
— Нещо като голяма моторна лодка с кабина и просто ще обикаляме из Големия южен залив, а Поп може да се свързва с нас по радиотелефона.
— Ще бъде страхотно, ако знаеш да управляваш лодка.
— Мислех, че само трябва да въртиш кормилото.
— Много по-трудно е. Возила ли си се някога?
— Веднъж, на една демонстрация с лодки.
— Целият под се движи под краката ти. Така те хваща морска болест.
— Идеята за караваната е по-добра — каза Чарли. — Дом на колела. Слушай, може би ще ни хареса. Няма по-добър начин да се измъкнем, след като прекараме Прици. Ще отидем в Канада, после в Аляска, а няколко години по-късно тук може би всичко ще се промени.
— Изключително.
— Как можем да наемем каравана?
— От Jellow Pages75 — каза Айрин. — Има хора, които наемат дори Yo yos76 от Jellow Pages.
На две мили от къщата Чарли отби пикапа от пътя. Фарът, фигура на моряк с ръка, протегната от морето към Ню Йорк, се открояваше във ведрата лятна утрин.
— Водопроводчика ще бъде горе, а Дом — долу. С Дом ще е по-лесно, но Водопроводчика е стара кримка — каза Чарли.
— Защо не влезеш през задния вход, а аз ще мина отпред и ще се поява зад него — предложи Айрин.
— Да, добре.
— Кога ще ги потърсят Прици?
— Поп ще звъни на обяд и в шест часа. Ако никой не отговори, ще изпрати човек. Така. Разбра ли всичко?
— Кой, аз ли? Та какво толкова има да правя, освен да попреча на Водопроводчика да стреля по тебе?
Чарли подкара по алеята към усамотената къща. Излезе от колата, заобиколи къщата и стигна до задния вход. Щом се изгуби от погледа й, Айрин също слезе и тръгна в обратна посока, към предната врата на къщата. Когато Чарли влезе пред задната врата, Айрин отвори предната, намираща се под широка Веранда.
Чарли се отправи към кухнята. На половината път до хладилника, той чу глас на Водопроводчика зад гърба си.
— Хей, Чоли! — викна Мелвини.
Чарли се обърна. Беше с гръб към предния вход на къщата. Мелвини стоеше с лице към входа, а вратата на трапезарията оставаше вляво от него. В дясната си ръка Мелвини държеше 38-калибров специален полицейски пистолет. Беше го насочил право в корема на Чарли.
— За какво ти е това? — попита Чарли.
— Готвите се да отмъкнете големия банкер оттук, ли? Чарли? Господи, та това би огорчило Прици!
— За какво говориш?
— Тук всички си имаме по някаква задача, Чарли. Аз отговарям за телефона. Записвам всички разговори и ви чух с Анджело, когато той ти се обади снощи.
— Тогава аз съм тъпанар.
— Чарли, не познавам по-хитра лисица от Анджело. Ако той иска да измъкнете банкера, то тогава става въпрос за много пари. Ако стигат за теб и Анджело, то и аз искам да участвам.
— Да участваш ли?
— Ако се спогодим, аз съм твой човек.
— Колко ти плащат Прици за това място? — запита Чарли.
— Петнайсет хиляди долара.
— Ще ти платим петдесет хиляди.
— Кога?
— Веднага щом като го уредим с Прици.
— Колко смяташ, че ти дължат?
— Водопроводчико, нали петнайсет хиляди ти бяха достатъчни? Сега са петдесет хиляди. Това е всичко, което трябва да знаеш.
Мелвини се ухили.
— Прав си Чарли. Какво ще правим сега?
— Ще приберем пистолета.
Водопроводчика пъхна револвера в кобура на кръста си. Айрин влезе в кухнята точно от лявата му страна и застана десет стъпки по-назад, на входа на трапезарията, с пистолет, насочен към Мелвини.