— Това е най-добрата ти сделка, Водопроводчико — каза тя, усмихвайки се с нейната великолепна усмивка.
Това довърши Водопроводчика. Той се изсмя така гръмко, че разтресе чиниите.
— Те играят двойна игра, а аз правя голямата сделка — успя да каже той, — и през цялото време ми играете двойна игра.
— Какво, по дяволите, Ал — каза Чарли, усмихвайки се. — Двойната игра е само на майтап.
Чарли и Водопроводчика завързаха Дом за леглото. Постараха се той да се чувства колкото е възможно по-удобно.
— Слушай, мога да си умра от глад тук — оплака се той. — Вие ще отмъкнете клиента, а аз ще гладувам.
— Хайде де — рече Чарли, — как така ще гладуваш? Ще се обадят на обяд и като не отговори никой, ще дойдат.
— Слушай, аз ще опера пешкира — каза Дом. — Имам право поне на една хубава закуска.
— Добре — рече Чарли. — Направете му някаква закуска.
— Не той! — протестира Дом. — Опитвали ли сте се някога да ядете това, което тоя човек готви? — Направи я ти, Чарли. Някакви спагети залети с малко пържени домати, малко чесън, няколко бъркани яйца с люти чушки. Какво ще кажеш?
— О, по дяволите — извика Чарли и го перна с гумената палка.
Когато двамата мъже се качиха горе, Айрин извади телефонния указател, намери това, което търсеше, обади се на номера и уреди да отидат в Бейшор и да наемат една каравана. Когато двамата мъже слязоха, за да подготвят Филарджи за пътуването, тя съобщи на Чарли, че е осигурила караваната.
— Това е от онези големи каравани, Чарли — каза тя, — точно каквато ти искаше. Трябва да отида да я взема и след това някой да върне шевролета.
— Какво ти казах? — рече Мелвини. — За тая работа трябват трима души.
— Колко време ще ти трябва? — попита Чарли.
— Час, а може и повече — отвърна Айрин.
— Осем и двайсет е. Имаш два часа. Върни се тук в десет и половина, а аз ще го приготвя за път.
— Ще пропуснем ли обаждането в дванайсет часа?
— Това е, което баща ми иска — отвърна Чарли.
Когато Айрин и Водопроводчика излязоха, Чарли отиде до хладилника и извади продуктите, за да приготви спагети с малко запържени домати, чесън и бъркани яйца с люти чушки. В 9:20 ч. той беше хапнал и почистил кухнята. Слезе в мазето по стълбите до заключената врата. Отключи, като говореше минавайки през вратата, и влезе в помещението.
— Как си? — попита той Филарджи, облечен в спретнат син костюм, бяла риза и синя връзка с малки сребристи фигурки по нея.
Последния път, когато Чарли се върна от Ню Йорк, му беше донесъл три нови ризи, три чифта бельо и по молба на Филарджи една кутийка с черна боя за обувки и четка.
— Добре съм — отвърна Филарджи.
— Храната добра ли е? — Чарли я беше приготвил.
— Отлична. Наистина вкусна.
— Имаш ли достатъчно книги?
— Да…
— Ще ти вземем още — обеща му Чарли. — Кажи ми, знаеш ли кой те отвлече?
Банкерът кимна кратко и красноречиво с глава.
— Прици — отговори той. — И зная защо. Когато се измъкна оттук, ако се измъкна, което е малко вероятно, до края на живота си няма да ги забравя.
— Ти си наистина симпатяга — рече Чарли. — Слушай сега. Махаме те оттук. Прици вече не контролират положението.
— Защо?
— Това са лични причини, между мене и него. Но за тебе може да се окаже по-добра сделка Поне няма кой да ни нареди, да те убием. И ако нещата вървят добре — под това Чарли разбираше, ако Прици откажеха да приемат условията му, — това би било по-добра сделка за всички, защото Прици смятаха да си вземат банката от тебе, а на мене тя не ми трябва.
— Ами, както стоят нещата, какво имам да губя? Какво искаш от мене?
— Само да сътрудничиш. Това е всичко. Само да помагаш. Готов ли си за закуска?
— Да. Разбира се, че съм готов.
— Тогава хайде. Ще отидем горе и можеш да ядеш в кухнята за разнообразие.
Тридесет и седма глава
Двамата уважавани мъже, Винсънт Прици и Анджело Партана, седяха в кабинета на Ед Прици, широк на трийсет фута с шест прозореца на шестдесет и седмия етаж в сградата на United Insurance Industries77, която беше построена с капиталите на Прици и беше тяхна собственост.
Ед Прици седеше зад масивна маса, ранен джорджиански стил, която му служеше за бюро, и държеше в ръцете си писмото от Чарли Партана, с което заплашваше да разруши паметника на Корадо Прици — присвояването на седемдесет милиона долара.