Тридесет и девета глава
Подвижният дом, нает от Айрин, беше монтиран върху шаси Мактрак от 1961 година и беше добре поддържан в продължение на петнадесет години, или тогава са правили автомобилите много по-добре. Имаше две спални, комбинация от всекидневна и столова, кухничка, тоалетна и душ. Отпред, горе зад шофьорското място, имаше широко удобно легло. Чарли сменяше Водопроводчика на кормилото за два часа на всеки пет. Когато не караше, Водопроводчика спеше в шофьорското легло, като за двата дена вече го бе разкрасил със снимки на голи брадати мъжаги, изрязани от централните списания. От групата само Водопроводчика следеше пресата, но той не поглеждаше новинарските колонки. Другите и не помисляха да четат вестници, защото смятаха, че знаят какво става, а и поместеното във вестниците бяха само догадки. Нямаха нито радио, нито телевизор със себе си.
Не че не знаеха какво става. Айрин винаги хвърляше по едно око на заглавията, когато отиваше да пазарува в градовете. Но тя не пазаруваш често, защото Чарли смяташе, че това не е твърде разумно.
— Италианските емигранти винаги са въртели бизнес със зеленчуците, а те имат братя и братовчеди, които биха могли да ни търсят — говореше той. — Повярвай ми, дон Корадо има дълги ръце.
И все пак, попаднеше ли Айрин на заглавия за пожара в „Градините на Палермо“, тя донасяше вестника. Чарли и Водопроводчика се разстройваха, когато четяха списъка с имената на хората, изгорели там. Те познаваха всеки от тях и целия им живот.
— Това е най-лошото нещо, което съм виждал през живота си! — казваше Водопроводчика. — Господи! Мери Джингарола! Почти се бях оженил за Мери Джингарола. — Той хвърли вестника и се обърна. Те бяха прекалено разстроени, за да четат нещо повече освен списъка и първата страница. Никога не свързваха пожара с Бока. После бяха отишли на Острова и затова пропуснаха новината за убийството на Винсънт.
Айрин и Чарли се грижеха за пазаруването, готвенето и чистенето. Филарджи беше настанен в предната спалня. Чарли беше поставил тежък плътен капак на прозореца за престоя им по паркингите, но го оставяше отворен, докато пътуваха, което всъщност правеха почти през цялото време.
Караваната се движеше по определен маршрут между Ривърхед и Монтаук, отиваха до края на Лонг Айланд по пътищата на Южния бряг, чак до Монтаук, и се връщаха през Саг Харбър и взимаха ферибота от Шелтър Айлънд до Грийнпорт, за да обикалят Северния бряг. Избягваха по възможност главните магистрали. Нощем, винаги когато можеха, паркираха в лагерите с фургони на строителите от канализационните системи.
На четвъртия ден, а това беше вторият ден, след като писмото на Чарли се получи в Ню Йорк, Айрин се качи в сутрешния влак от Ривърхед, взе такси от Гара Пен до Петдесет и шеста улица и видя че знамето на Ню Йоркския спортен клуб се развява на пилона на тридесет и третия етаж на сградата. След това потвърждение, тя изпрати човек до Ед Прици с второ писмо.
Второто писмо съдържаше елементарни искания. В него се казваше, че Анджело Партана трябва да вземе влака за Лонг Айлънд до гара Джамайка, да се качи в четвъртия вагон и да чака на перона да го потърсят. Чарли знаеше, че беше изключено Прици да съобщят на полицията, за да изпратят някой на мястото за срещата и че не можеха да направят нищо друго, освен да приемат условията на договора, заради размера на сумата, от който те бяха силно заинтересовани.
Перонът на гара Джамайка беше претъпкан с хора. Бяха пристигнали три пълни влака, и разменяха пътниците си. Навалицата му помогна да измъкне Поп.
Чарли преведе Поп през два влака, през три перона, след това надолу по стълбите към изхода до улицата, заключвайки след себе си вратата, за да попречи на всеки, на който евентуално би му хрумнало да ги проследи. Шевролетът ги чакаше на изхода на стълбите и те потеглиха убедени, че са в безопасност, така както и двете страни бяха планирали.
— Как си, Поп?
— Имам няколко изненади, Чарли. Искаш ли да говорим за това сега?
— Кога сега, Поп?
— Бока убиха Винсънт.
— Какво? Какво?
— Очистиха го пред зданието.
— Какво е това? Какво започват да правят те?
— Официалната причина е, че Винсънт се нахвърли върху Бока пред всички на срещата за жената на полицейския капитан и Бока просто нямаха избор. Но истинската причина е това, за което беше самата среща — ченгетата са полудели да пипнат втория човек, който уби жената на ченгето.