Дон Корадо стана. Срещата приключи. Той изпрати бавно Чарли до вратата.
— Изплашѝ го здравата тази нощ, Чарли. Той е неаполитанец. Ще си припомни неща, които умът му е забравил. Кажи му, че ръката ни стига навсякъде и ако само спомене някъде подозренията си за случилото му се, където й да бъде — в затвора ли, пазен от полицейска охрана, зад високите стени ли, ние ще го убием. Наблегни на това, Чарли. Той не е мистър Робърт Финли, големият банкер, той просто е Росарио Филарджи, един неаполитанец. Той ще разбере.
Чарли тръгна с колата от Бруклинските височини, сияещ от възторг. Преди една седмица мислеше, че досега той и Айрин трябваше да са преследвани цял живот, бездомни, без лица и приятели. Сега той беше Босът на семейство Прици. Платиха му два и половина милиона долара за неговото предизвикателство към Прици. Не успяха да получат само частта на Айрин от техните искания за откупа. Може би дон Корадо никога нямаше да заговори за това. По дяволите, той ще раздели два и половина милиона с нея като утешителна награда. Когато Айрин научи, че е станал Бос и получи всичко, което се полага за това, ще бъде така поразена, както беше поразен и той.
Чарли щеше да реорганизира цялата система на Прици. Тримата capiregime само се мотаеха насам-натам. Щеше да поиска от Ед Прици да им построи изцяло нова съвременна пералня, нова сграда с подходящи кабинети и добро обзавеждане — стопроцентово чисто място, за да се чувства удобно, когато отиде на работа. Не както сега, в тази дупка — царство на хлебарките, в която работеха. Нека да разгърнат широка мрежа от печеливши перални в хотелите, които да изместят другите.
Той не беше доволен от лихварските операции. Винсънт беше изградил тази система преди петнайсет години и мислеше, че такава, каквато е сега, носи най-големи приходи, но Чарли виждаше още десетки други възможности за нарастване на общия доход най-малко с тридесет процента. Толкова много пари минаваха чрез спортния справочник ден след ден, че никой не се замисляше за загубите от несполучливи комбинации и неизплащане на вноски. Винсънт винаги бе следил брутната печалба като цяло, вместо да помисли, че би могъл да я увеличи с осем процента, поставяйки само още няколко души при „инкасаторите“, и да им даде тяхната комисионна, като им разреши да натупат няколко участника. Това беше достатъчно за да се разчуе, че всеки трябва да си плаща залога.
Чарли искаше да разговаря с дон Корадо след седмица или две за това, че честта им изисква да се отмъсти за Винсънт, въпреки че той беше убит с одобрението на едно цяло семейство. Бока трябваше да платят за това, че бяха пречукали Винсънт. Великият съвет да върви по дяволите.
Той знаеше как да се оправи с Куарико Бока. Най-големият им бизнес беше проституцията. Бока контролираха целия порочен свят в Ню Йорк и доставяха жени за Вегас, Маями и други големи градове в САЩ, както и за Карибите и Бахама. Чарли щеше да говори с Ед Прици за назначаването на нови държавни вице-комисари по моралните въпроси и приемането на нови сериозни закони, прилагащи строги мерки. Така Бока трябваше да пропилеят шейсет процента от времето си, мъчейки се да не попаднат в затвора или да се оправят с полицейските хайки. По този начин щяха да загубят своите клиенти и бардаци, защото щеше да им писне от преследване. Те нямаха влиятелни хора в политиката. Прици имаха политически приятели на всяко ниво в страната, така че Бока ще трябва да отидат при Чарли, със свалена шапка, за да го молят да преправи закона, и тогава Чарли щеше да им обясни. Щеше да им каже, че ако му дадат Куарико Бока, той ще види какво може да се направи. Нищо нямаше да стане — нито реорганизация, нито подобрения, нищо — докато не отмъстят за Винсънт Прици.